Него ден станах рано, очистих снега пред дама - през нощта беше натрупал три педи, - преметох на козите, изринах на прасето и кравата. Направих богата попара на Прасчо - ръжено брашно и варени картофи. Мислех, както правех обикновено, да му я забъркам с топла вода, ама той толку врещеше, че ми късаше нервите.
   Нахраних и другите добичета. Исках и да измия с маркуча, обаче водата не текна - сигур тръбата след резервоара беше замръзнала. Или пък имаше няква авария, в тоя студ всичко е възможно. След малко се сетих, че тръбите на водопровода са отопляеми, сигур проблемът беше у мене. Прибрах се вкъщи и тъкмо да запаля печката, отвън се обади дебелият глас на Гочо:
   - Стопанинооо, тука ли си? Идвай да ти говоря важни неща!
С Гочо се познавахме кажи-речи от деца, още когато носехме конопени гащи, но той продължаваше да се държи така, сякаш е световният президент. Спомням си една случка с него, май бяхме в трето отделение... но да не се разсейвам излишно. За кратко потънах в спомени, обаче Гочо не се отказваше. Сигур беше чул, че прасето престана да врещи - значи съм вкъщи.
   - Тук съм Гочо, ей сегичка ида! - подвикнах му аз.
   - Айде по бързо, бачоолу, че премръзнах на тоя бахър!
Нямаше как, трябваше да изляза и да видя какво пак е намислил тоя политикан.
   - Кажи Гочо, що те води насам? - попитах го, като се явих пред него.
   - Ти - казва, - трябва да гласуваш за Мюсюлманска Европа... - изтежко започна той, погледна ме твърдо и зачака.
   Аз очаквах подобна атака. Преди седмица пак беше дошъл и ми вика: "Петре, днеска пристигна камион с дърва. Пред училището е, само трябва да ги пренесеш до вас - един кубик са за тебе. Без пари - подарък от Мюсюлманска Европа". А аз му казвам: "Как да ги пренеса, бе Гочо, с кравичката или с козичките? Знайш, и каручка нямам". Той се разгневи и взе да ме хока: "Ние - кай - в устата ви храним, а вий, хаирсъзите му недни, искате и да ви я дъвчем!" Но не се беше ядосал много, щото добави: "Ти вчера на площада кюфтета и кебапчета яде ли?" - "Ядох". "А кой ги осигури, знайш ли?" - "Знам". "Е, тогаз знайш и за кого да гласуваш!" - довърши той и си тръгна.
   - Що бе, Гочо? Що не за друга партия? - направих се на наивен аз.
   - Щото, бачо, ако Мюсюлманска Европа спечели изборите за световен парламент, сички ще се облажите от продажбата на нефта... Дори и ти!
   - Не знам, Гочо, стар съм вече, не знам дали...
   - Стар ли? - озъби се той. - Ти си още на шейсе и девет, на твойте години повечето раждат първо дете!
   - Аз не мога да раждам, Гочо... - благо му възразих, но той ме отряза:
   - Не можеш, щото не искаш!
Тук благоразумно замълчах. Той само махна с ръка, и аз все пак се осмелих да се обадя:
   - Пък, и Гочо, нали знайш, днеска е Задушница и трябва да...
   - Квоооо?! Ти още ли вярваш в тия религиозни дивотии?! Ако твойта се беше съгласила да я замраз... - изрева той, но аз смирено го прекъснах:
   - Недей бе Гочо, имай малко милост поне към умрелите...
Той като че ли омекна и нещо се позамисли, но изведнъж ме сграбчи здраво за лакътя и рязко ме дръпна към себе си:
   - До час да си гласувал! Знайш за кого! Иначе... - при тия думи той ме пусна и усука двата си юмрука, сякаш изцеждаше дреха. Работата ставаше дебела и аз се реших да преговарям:
   - Гочо, айде да напрайм така: знайш, че малко недовиждам...
   - Недовиждаш, щото не си направи нанопермутация на окото, кога му беше времето!    - Гочо, от хората чувах, че имало много странични факти след тия операции, затуй се отказах.
   - Има, дръжки! Ти няма да слушаш ония ненормалници от Естествен живот! Аз като ти говорех навремето - "Петре, направи си една перфорация на окото", ти не щя да ма чуеш!
   Изглежда пак му стана студено - Гочо винаги си е бил малко кекав - пък и сигур му писна от толкоз мозъчно напрежение, та не се пусна в любимите си натяквания и пак си дойде на думата, но с коварна маневра:
   - Ти дърва взе ли?
   - Взех, ама...
   - Кво ама?
   - ... Руско Московчето ме одра десет неткредита само да ги прекара до горе, и сам си ги натоварих и раз... - изстрелях думите колкото се може по-бързо, обаче той вече бе изгубил търпение и се развика:
   - Ако мислиш, че шта калесвам цял ден, не си познал! Бегом към терминала!
   - Терми... терми... термикакво, бе Гочо? За ква баня ми говориш?
   - Пак ми хитрейш, мискинино! Думам ти за тер-ми-на-ла, разумейш? Оная машина, дето вчера я сложиха в общината! На нея се гласува!
   Въпреки резкия тон, усетих, че ядът му се поразсея - Гочо много обичаше някой да изглежда по-глупав от него, дори и ако е наужким - и пак пробвах с дипломацията:
   - Гочо, айде да ида да са избръсна и ще сляза до тоя терми...нал.
Той се ухили и така силно ме тупна по рамото, че бълхите ми изпадаха.
   - Тъй те искам, мойто момче! И не само да са обръснеш, ами и да са срешеш!
След това се обърна и доволно заприпка надолу по пътеката. Аз се върнах в мойта скромна къщурка, а по пътя размишлявах: "Сега... Как да са избръсна, кат не съм запалил печката... А как да я запаля, кат след малко ша излизам?" Сетих обаче за малкия елнагревател. Доволен от находчивостта си, се избръснах набързо и още преди да изтече срока, се озовах в общината.

***

Хеле, гласуваах най-подир! И Гочо беше там - като застъпник. Там беше и Дочо - пръв приятел на Гочо и застъпник на "Граждани за европейски съединени щати". Като минувах край моя човек, той ме дръпна за ръкава и ми скръцна в ухото:
   - Знайш за кого да...
   - Знам, Гочо, знам - отговорих му и се запътих към машината.
Туй ли било то - терминала! Малко телевизорче, сложено в метален шкаф, ама не както му си е редът, а наклонено назад. Гледам аз, пише с големи червени букви - "Сложете лявата си длан тук". Добре, слагам я. След това изскочи друг надпис: "Разпознаване: успешно", тоя път със зелени букви. Още не бях се освестил и изскочиха други надписи - повече и по-дребни. Озърнах се объркан назад и гледам, Гочо отчаяно ми прави някви знаци и шепти: "Първия горе в...". Не можах да разбера - "вляво" ли искаше да каже, "вдясно" ли... Другите хора в стаята се правят, че не чуват. Натиснах там някакъв надпис, телевизорчето избръмча доволно и изписа: "Вие гласувахте успешно! Благодарим ви!". Свърши се най-сетне! Да не ми е името Хитър, ако съм видял по-голям зор през живота си! Ама за кого гласувах, убий ма, не мога ти обясня! За "Мюсюлманска Европа" ли беше... за "Граждани за европейски съединени щати" ли беше..., за "Естествен живот" ли беше... Дано не съм объркал, че да не се събудя утре с прерязано гърло!
Обръщам се аз и излизам от стаята, а Гочо ме дебне пред вратата:
   - Гласува ли както ти казах? - изсъска той.
   - Да, Гочо, точ в точ!
   - Добре, дано не си направил някоя гяволия, щото...
Нямаше нужда да уточнява, репертоарът му от заплахи не беше богат.
    Върнах се вкъщи, разчистих пътеката към сеновала, че беше навял доста сняг, запалих печката и си направих печена тиква. После лекинко се изтегнах на миндера - ей така, само да си изпъна старите членове, ама се стоплих и вече хич не ми се мърдаше. Тиквата беше умирисала на хубаво цялата одая. "Сигурно ще е много вкусна..." - помислих си аз, обаче нямах сили дори да мръдна.
   По някое време съм задрямал и сънувам Гочо, някак странно издължен и с черни дрехи, с качулка на главата, само очите му светят. И се хили гадно-гадно. Стои над мене, а аз - малък-малък, някъде под него. Нещо лошо ми се готвеше, ама пусто да опустее - не знам какво, и краката не ме слушат, че да бягам. По едно време сякаш някоя неведома сила ме накара пак да извия врат нагоре, и що да видя: Гочо замахва към главата ми, ама с юмрук ли, с брадва ли, не мога да ти кажа.
   Събудих се изстинал кат мъртвец. Поотворих очи, гледам - навън се мръкнало, печката изгаснала, а аз не съм си фърлил барем някой козяк върху снагата... С тракаща физиономия и вдървени кокали се изхлузих от миндера и отидох пак да паля печката. Запалих я, сложих да се вари един фасулец, сипах си една анасонлийка за кураж и взех да замезвам от прясната туршия. След като сготвих, си турих една юнашка порция и засърбах сладко-сладко.
   Свърших и тая работа и се сетих, че не отидох на гробищата. Затюхках се, ама вече беше мръкнало и нямаше как. Затова запалих кандилцето пред иконата на пресветата майка Богородица и й се помолих горещо да ми прости, да прости и мойта обична съпруга. Така съм откарал доста. По едно време фитилът започна да мъждука - бях забравил да долея масълце, - а сърцето ми се беше усмирило и си легнах кат пречистен. В просъница си помислих, че добре стана, дето отказах на Гочо да ми сложи - "Безплатно ще бъде, кай, бачо Петре!" - камери в одаята. То било за мое добро - ако съм се нещо разболеел, той щял да види на телевизора и да прати хора да ме спасяват. Аз му викам - "Гочо, стар съм вече, нямам сили да живея втори живот", а той ми отговаря: "В тебе - кай - няма никаква положителност! Ни-как-ва!". Така съм и заспал.

КРАЙ

ЗАБЕЛЕЖКА:
Думите, които изглеждат объркани, не са такива и в този си вид са използвани напълно целенасочено. Разбира се, може да има и някакви истински грешки, които да съм пропуснал, въпреки, че проверих внимателно. Също така, държа да отбележа, че "Мюсюлманска Европа" е алюзия на "Мюсюлманска държава" и няма за цел да обиди нормалните мюсюлмани. За останалото ви оставам да се досетите сами :)