Космическа станция "Тъмна материя"... Година 21xx... Кръчма "При викингите". Сцена на бара. Булит току-що се бе запознал с някакво младо лейтенантче от Междузвездния флот и междувременно беше успял да гаврътне няколко коктейла. Той се забавляваше чудесно. Нямаше къде да бърза, нито имаше планове за бъдещето. Лейтентчето - на име Стардъст - бъбреше нещо за Космоса, за древната история, за момичето, което бил оставил на родната планета. Въпреки свойското му дърдорене, той стоеше като закован върху високия стол без облегалка. Булит го слушаше разсеяно и отвреме-навреме подмяташе духовити забележки. Обект на шегите му беше и собственика на бара, който странно защо не откликваше на  хумора в тях, а от няколко минути ядно бършеше някаква чаша и гледаше мрачно изпод рунтавите си вежди. Ако продължаваше толкова настървено с чашата, имаше опастност в скоро време тя да започне да се износва. Булит обаче не го беше еня за това и продължаваше да обсипва другите двама със своите остроти, като ту ги насочваше към едната жертва, тук към другата. Наивното лейтенантче приемаше всичко с чисто сърце, личеше си, че все още не бе участвало в нито една битка. Кръчмарят обаче едвам търпеше пиперливия хумор на мечкоподобния си клиент. Булит отново го закачи:  - Конугар, кръчмите в цялата Галактика приминаха на гравитационни чаши, само ти се мъчиш със стъклените...  - Чашите са си хубави, и за тове сведение... - обидено изръмжа кръчмаря, но внезапно млъкна. Ако можеше, щеше само с очи да изпепели досадника, но внимателно култивираното му умение да връща топката в полето на клиента с не по-малко остроумни шеги, изведнъж се беше изпарило. Булит изглежда беше усетил тази негова слабост и изобщо не го жалеше, а продължаваше да го жили:  - А тоя коктейл - "Двойна звезда" ли му беше името - е по-рядък и от междузвездния водород...  - Като гледам как си се наствяткал, не ще да е много... - отчаяно му отговори Конугар, но вниманието и на двамата бе привлечено от някаква новина по ултравизора. Говорителят - бледа триизмерна фигура - беше сложил трагична маска на лицето си, но си личеше лекото му разочарование от липсата на жертви:  - ... Наполеон е бил задържан за обстойна проверка в Москва, главната... Булит рязко се изправи при тези думи, бутайки стола си назад. Той издрънча по керамичните плочки на пода - една от главните атракции  на кръчмата и повод за огромна гордост от страна на собственика. Но сега и на двамата не им беше нито до столове, нито до плочки. Лейтенантчето зяпаше неразбиращо, а погледът му се мяташе от лицето на Булит, към кръчмаря и към говорителя и пак се връщаше обратно.  - Как?! С триста години закъснение? - изтърси той.  - Не бе, идиот! Това е космически кораб и е бил задържан в сектора на руснаците... - тросна му се Булит, но му личеше, че мисли за съвсем други неща.  - Изгоряха ми буболечките... - прошепна си тихичко, но младокът го чу.  - Нали не разрешават да се превозват животни на... - започна той, но Булит, без да каже и дума, така го стрелна с поглед, че Дъст, въпреки цялата си неопетност, безпогрешно разпозна алармения сигнал.    Кръчмарят изви болезнено врата си и впери поглед в изображението, висящо над централния шкаф с напитки - естествено в старомодни стъклени бутилки с хартиени етикети. Пръстите му все по-бавно търкаха чашата, докато спряха съвсем. Тя се изплъзна от ръцете му и с със звънлив екот се строши на пода. Само младокът забеляза това, но благоразумно замълча.    Ултравизорът продължаваше да дудне, но вече никой не го слушаше. Вратът на кръчмаря беше заел нормалното си положение, а той гледаше невярващо в ръцете си, сякаш ги виждаше за първи път. Булит се беше окопитил дотолкова, че се опита отново да се шегува, този път с ултравизора, който започна да бучи и бръмчи веднага след новината, която имаше толкова опустошителен ефект върху двамата възрастни мъже. Сякаш веднъж донесъл лошата вест, пратеникът беше паднал от изтошение и агонизираше:  - Шефе, хиберболичната ти антена пак се е разместила...  - Антената изобщо не е малка - контрира го кръчмарят.  - Аз не ти говоря за големината, а за... - започна Булит, но беше прекъснат от поредната реклама, на която звукът сякаш сам се усили:  - Звездната лотария "Космически милиони" отново се завръща! Този път с още по-големи печалби и предметни награди, невиждани в цялата Вселана! Мина за хелий-3 на Луната, пет хиляди тона платина, десет тона родий!    Конугар отново беше изключил. Щураше се безцелно междиу бара и миялната машина, без нужда вземаше нещо и го оставаше на друго място, и през цялото време си говореше с разфокусиран поглед:  - А сега кой ще ми плаща ипотеката? Тая скапана дупка ли, дето никой не идва в нея? Сто неткредита са това! Сто!    Настроението на двамата клиенти също се беше развалило. Булит удари с яд по бара. Тежкият му юмрук изкриви паянтовия плот, а чашите на него се разхвърчаха на всички страни. Младокът все още нищо не разбираше, но и той се зарази от всеобщото униние. Булит ядно се отправи към изхода, ритайки и чупейки наляво и надясно изпречилите се на пътя му маси и столове. Хвана античната дръжка и затръшна със все сила вратата след себе си. Тя цялата поскочи, а вътрешната дръжка изскочи от леглото си и падна на пода, заключвайки кръчмаря и лейтенантчето.