Всеки се е сблъсквал със необходимостта да формулира мислите си, както има един малко поетичен израз "да ги облече в думи". Все по-често се налага да го правим - всекидневно пишем десетки документи, писма, мнения... Все по-често се налага да изказваме (и обосноваме!) позицията си по някакъв въпрос, особено ако тя се различава от тази на тълпата. Разбира се формулирането си има и добра страна, иначе трябва да заклеймим шедьоврите на устното и писменото слово. Но както се опорочава всичко хубаво, когато стане достъпно за "широките народни маси", така се случва и със словото, особено в интернет. Прикрити зад анонимността си, хора непрочели и десет книги (ако пък са прочели, дали са ги разбрали?!) пишат и бришат, кълнат, съдят и коментират с тон на професионалисти (колко безразличие лъха от тази дума!)... А аз сега, уморен от целодневни формулировки и притискан от малките часове на денонощието, ще трябва да прекъсна преждевременно. Ще завърша със перифраза на мисълта на млад български драматург: "Интелигентния човек опростява живота си".

В България в момента бурно се извършва поредния преход - този път към развит (див) капитализъм. И езика ни, и всичко друго българско и родно страда ужасно. Много ме боли, че типичните, истинските български неща си отиват изключително бързо. Най-вече ме боли, че много хора съзнателно и като че ли със удоволствие загърбват думи, предмети, обичаи които ни определят като народ и прегръщат с упование най-вече американския начин на живот. Начин на живот построен върху костите на коренното население - индианците (ирония на съдбата ли е, че те нямат нищо общо с Индия?) и поддържан от 1/3 от световните ресурси.

http://moiteplanini.com/news/kurortite_sreshtu_natura_-_1_0.html

Това е новия ми блог. Всъщност, първия ми блог :)