Няма описание.
Постинги в блога от Август, 2016 г.
23.08.2016 18:14 -
Новият президент
Вдъхновен от разговор във фейсбук групата "За всеки, който обича да чете", най-после добих смелост да споделя първото си изцяло завършено произведение. Ето го и него:
Новият президент
- Отсега натататък, в работно време прекратявате всякакви разговори помежду си, които не са пряко свързани със служебните ви задължения - гърмеше в огромната зала зала гласът на новият президент на компанията "Холо-гра".
- В служебните помещения ще се движете бързо и ще мислете само за рабоатата си. Всеки път, когато се разминавате, ще се ръкувате помежду си, за да не забравята никога къде се намирате и защо сте тук - продължаваше той, оглеждайки един по един служителите си, които бяха застинали като монументална жива картина.
Джони придърпа одеалото към брадичката си, гледайки оратора с живо недоумение. Вече беше късно да се крие. Той беше възприел буквално модната напоследък сред учените препоръка и всеки ден подремваше по 10-15 минути на работното си място. С цел повишаване на производителността, разбира се.
- Шах!! - изкрещя в ухото му новият шеф, гледайки го свирепо.
- Но аз не играя шах..., - глухо промълви Джони, в отчаян опит да се защити.
Колежката му до него беше толкова изненадана от вероломното нахлуване в личното й пространство, че не успя да махне навреме холограмите от морето, които блажено съзерцаваше само допреди минута.
В Джони се надигна някаква тъмна вълна. Той машинално посегна към най-горното чекмедже на бюрото си и след секунди острието на автоматичния му нож вече опираше в гърлото на вече бившия му началник.
КРАЙ
Това разказче има и по-конспиративен финал: ... Той машинално посегна към най-горното чекмедже на бюрото си и след секунди острието на автоматичния му нож вече опираше в гърлото на вече бившия му началник. Внезапно шията на президента се разтегна и покри със блестящи люспи, а главата му се заостри и издължи. Джони се оцъкли и изпусна ножа. Рептилият се захили гадно и го сграбчи за гушата с черните си нокти... Започваше ера, в която рептилиите вече не считаха за нужно да крият истинската си същност.
Това разказче има и по-конспиративен финал: ... Той машинално посегна към най-горното чекмедже на бюрото си и след секунди острието на автоматичния му нож вече опираше в гърлото на вече бившия му началник. Внезапно шията на президента се разтегна и покри със блестящи люспи, а главата му се заостри и издължи. Джони се оцъкли и изпусна ножа. Рептилият се захили гадно и го сграбчи за гушата с черните си нокти... Започваше ера, в която рептилиите вече не считаха за нужно да крият истинската си същност.