Всеки се е сблъсквал със необходимостта да формулира мислите си, както има един малко поетичен израз "да ги облече в думи". Все по-често се налага да го правим - всекидневно пишем десетки документи, писма, мнения... Все по-често се налага да изказваме (и обосноваме!) позицията си по някакъв въпрос, особено ако тя се различава от тази на тълпата. Разбира се формулирането си има и добра страна, иначе трябва да заклеймим шедьоврите на устното и писменото слово. Но както се опорочава всичко хубаво, когато стане достъпно за "широките народни маси", така се случва и със словото, особено в интернет. Прикрити зад анонимността си, хора непрочели и десет книги (ако пък са прочели, дали са ги разбрали?!) пишат и бришат, кълнат, съдят и коментират с тон на професионалисти (колко безразличие лъха от тази дума!)... А аз сега, уморен от целодневни формулировки и притискан от малките часове на денонощието, ще трябва да прекъсна преждевременно. Ще завърша със перифраза на мисълта на млад български драматург: "Интелигентния човек опростява живота си".