Преди няколко дни гледах шестте епизода на документалния филм за Втората световна война "Последните герои (Last war heroes)" на National Geographic.
Филма е просто... покъртителен. И друг път съм гледал филми за войната, но в тази за първи път (поне за мен) войната е показана с напълно оголено лице, без лицемерие, от хората, които реално са я изнесли на гърба си - обикновените войници. Докато гледах, почти непрекъснато очите ми бяха пълни със сълзи... Неописуемо е. Ще цитирам само думите на един от ветераните (всъщност един от последните живи участници в тази война):

"German bodies, canadian bodies, british bodies... The smell... The stench... That"s war... That"s war..."
"Тела на германци, тела на канадци, тела на британци... Миризмата... Вонята... Това е войната... Това е войната..."

Има ли смисъл да се казва нещо повече??
Все пак за мен извода е един: в една война, в никоя война няма нищо героично, герои са само тези, които оцелеят; няма победители и победени, всички са жертви; войните са кланета, както и да ги наричат - патриотични, овободителни и т.н.; войните унищожават всичко ценно - и материално и духовно; войните би трябвало да са отживелица за един вид, наричащ себе си "Човек разумен (Homo sapiens)".