Постинг
31.01.2018 21:30 -
Наръчник за кандидат-писатели
Автор: platanus
Категория: Лични дневници
Прочетен: 542 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 04.04.2018 01:44
Прочетен: 542 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 04.04.2018 01:44
Тъй като за мен "писател" не е обикновена дума, а по-скоро титла - с която трябва да те наградят читателите, а не да го направиш сам; и тъй като до момента още не съм я заслужил, затова този текст е предназначен за кандидат-писателите. В него съм използвал изводи, до които съм достигнал сам, използвайки разсъжденията на по-умни и опитни хора от мен, както и неформални правила, които съм извлякъл от скромния ми опит в писането (тук изобщо не скромнича, а съм пределно откровен). На няколко места посочвам цитати, други мисли знам точно от чии чужди думи са били вдъхновени; повечето обаче трудно могат да бъдат проследени до първоизточника им (който може и да не е само един). Най-често имам предвид писането на художествени произведения, но съвсем леко съм "одраскал" и темите за документалните (популярни, не строго научни) и публицистични произведения. Този текст не е специализиран труд, а представлява бележки, съображения, някои изводи и разсъждения за писането, които имат повече препоръчителен, отколкото задължителен характер.
Публикувам го смело, без да се замислям за възможните последствия (гадна дума, брей!); притеснявам се само да не съм объркал значението на някой термин :)
1. Най-важното е да си зададете два въпроса: "Защо пиша?" и "Имам ли какво да кажа?". Отговорете им искрено и най-добре - само за себе си. Ако отговорът на първия е "само за пари", по-добре се откажете, така само ограбвате собствения си талант (ако изобщо го имате). Тогава по-скоро изработвате занаятчийски (или даже промишлен) продукт, а не създавате изкуство. Отговорът на втория въпрос е по-важен - ако нямате какво да кажете, защо изобщо пишете? Отговорете си честно (никой няма да разбере преди да публикувате нещо, а често - даже и след това), но за себе си задължително трябва да знаете отговорите. Ако не си отговорите чрез интелекта, тогава се "допитайте" до своята интуиция. Както и да го направите, трябва силно да вярвате, че в крайна сметка писането има някакъв смисъл за вас. Колкото по-важно е за вас (ако го правите не само за да чешете егото си), толкова по-добре ще изразите себе си... Или пък не? Възможно е да пишете, за да разберете нещо за себе си, за да се опознаете; и това го има.
Тъй като само в тези няколко изречения не мога да се спра подробно на тази тема, така, че спирам дотук. Достатъчно е само да я загатна, останалото е ваша работа.
2. Бъдете честен към читателите. Честността включва да не създавате очаквания у тях, които не можете (или не искате) да задоволите. Честността изисква да не им сервирате "на час по лъжичка", опитвайки се максимално да разтеглите обема на книгата или пък най-често - да си оставите достатъчно материал за втората, за третата... за n-тата. Честността изисква... много неща, и то все важни.
3. Уважавайте читателя. Тук имаме работа с деликатна материя... Не го подценявайте, но не го и надценявайте, най-добре пишете толкова сложно, колкото искате и по-точно колкото можете и колкото е необходимо за конкретното произведение. "Пишете толкова ясно, че повечето ви читатели да останат доволни, дори и да са разбрали малко или почти нищо от загатнатото" (моя интерпретация по [1]).
4. Мързелът е лошо нещо дори и в писането. Всички искаме да видим края на филма, за да му се насладим изцяло и в пълнота, но един писател (дори да е само кандидат) не трябва да избързва. Не може да напишете добро произведение, без да мината през главата и ръцете ви необходимия брой думи и изречения - ни повече, ни по-малко. Може да пишете с голяма бързина - по-принцип или в конкретен момент, - но не трябва да прибързвате, да претупвате нещата, особено най-важните моменти (ако не знаете кои са те, то писането не е за вас).
5. Парите не трябва да се подценяват. Официалното издаване на едно произведение (особено първото по-голямо - роман, новела или сборник с разкази) е важен атестат за един кандидат, нещо като зрелостен изпит за писатели. Но ако сте взели първия, не се възгордявайте, това все още не означава, че вече притежавате мечтаната титла (още по-малко, че я заслужавате). Качеството на писането не е право пропорционално на броя на публикуваните произведения, дори и гениалните писатели освен върхове имат и спадове, това е нормално. Обаче какво ли знам за тия неща, във всеки случай нищо от личен опит.
6. Най-важното е личната ви самооценка. След като напишете някоя дума, изречение, абзац или глава трябва да знаете дали то е добро и подходящо. Може в конкретния момент да не ви е ясно как да го подобрите (или дали изобщо да го оставите), но трябва да усещате дали е на мястото си. трябва да знаете дали е подходящо за произведението, за героя, за ситуацията. Ако е неубедително, досадно или излишно - вземете съответните мерки, може да не е веднага, но задължително преди окончателното завършване.
"Изкуството се състои в подбора на детайлите" [2]
7. Осигурете си спокойствие, някое място, на което лесно да можете да се концентрирате. В най-общия случай това е достатъчно тихо място, снабдено с минимални условия за писане: тетрадка с химикал или пък компютър.
8. Концентрация - без нея (дори да е само за кратко) нищо няма да стане. Може да имате такъв характер, че да пишете на "прибежки" - по няколко изречения наведнъж, последвани от неопределено дълги паузи помежду им. Няма проблеми, само, че по този начин ще ви е нужно много време, за да завършите нещо по-голямо. Но не се напъвайте - промяната на начина, по който пишете не е препоръчителна, това е все едно да станете друг човек, това е вашата писателска идентичност. Вие сте такъв, какъвто сте, приемете го и пишете, колкото и когато можете.
9. Не се щадете, използвайте всичките си способности (доколкото е възможно). Ако икономисвате усилията си, много от читателите ще го забележат, и не само ще си помислят лоши неща за вас, ами и може да ги пишат в интернет; ако прекалите, ако го превърнете в рецидив, ще ви зарежат - има още много кандидати за славата, а и за баницата. За себе си също ще съжалявате, че не сте се справили добре, че не сте използвали моментния си потенциал.
10. Лошото на писателството е, че и неубедителните ви герои, трябва да бъдат убедителни. За мен почти всичко в писането на проза се прави с определена цел (за поезията не отговарям, от писането на такава имам твърде бегла представа). Прозата, колкото и да е фантастична, метафорична и т.н. е повече въпрос на логика (но не преигравайте, все пак тя не е точна наука), а поезията е повече въпрос на чувства, макар, че и там занаятчийският елемент не трябва да се пренебрегва.
11. Пишете както искате (и както можете). Пишете за каквото искате, но е хубаво да можете да заинтересувате поне един читател, който няма лични отношения с вас. Така ще е по-вероятно той искрено да хареса произведението ви и да намери в него това, което търси (защото всеки читател търси нещо, когато чете, дори и да не го прави съзнателно). Но (разбира се, точно когато започне да става хубаво, се появява и вездесъщото "но") трябва произведението ви да бъде адекватно - на целите, които сте си поставили и на вашата същност като човек. Художественото писане е отражение на живота (наистина, говоря сериозно!), понякога доста абстрактно или уродливо, но винаги... Е, изгубих си мисълта, за домашна довършете изречението по най-подходящия за вашия натюрел начин.
12. Вживявайте се в героите си. Разбира се, това не е задължително. Има голям брой възможности за това какво да бъде присъствието на автора в произведението - дали е "невидим" и в каква степен да изразява себе си чрез героите си; доколко и как борави с авторовата реч; какъв начин на повествование използва - първолично, третолично или екзотичното второлично (даже не съм сигурен точно какво е това, но е хубаво при всеки удобен случай да показваш големите си познания) или някаква комбинация от тях (това е висш пилотаж и ще трябва да се запишете за някой майсторски клас; засега аз не мога да ви помогна). Литературният контекст (разбирането ви за жанра в който творите) е много важен - трябва да бъде подходящ за епохата (setting-а, т.е. мястото и времето, в което се развива действието), която сте избрали - дори и тя да е измислена; а може и изобщо да няма епоха - при силно метафоричните творби; всеки герой трябва да говори, мисли и действа като себе си, а не като някой друг (освен ако нарочно не целите някаква прилика между двама или повече герои, т.е. чрез тяхното обезличаване да се опитвате да внушите нещо). Като цяло, лично аз първо си изяснявам какво искам да кажа (покажа, разкажа, но не и да докажа), а след това избирам жанра, който е подходящ за целите, които съм си поставил; ако работите по подобен начин, внимавайте, защото подходящият жанр може да се окажа, че е от тези, които не харесвате да четете :)
"Смятам, че романите са несполучливи не когато героите не са достатъчно задълбочени и пълнокръвни, а когато не успяват да ни научат как да се приспособим към конвенциите им, не успяват да разпалят жажда за героите си на своето ниво на реалност." [2]
13. Не си избирайте "целева група" от читатели, докато пишете. Ако например пишете детска литература, то е хубаво да знаете това предварително, обаче най-добрите детски произведения се четат с удоволствие и от възрастните. Трябва да съобразявате и езика, който използвате - например не е много удачно да вкарвате псувни в детска книга, макар, че сигурно може да има и изключения. Търсете читателската си аудитория след като завършите писането, това ще бъде много полезно за рекламата на книгата, независимо дали го вършите сам, с чужда помощ или други хора го правят вместо вас.
14. Снабдете се с речници. Трябва ли да казвам, че точната дума е най-голямото съкровище за всеки писател? Едва ли всички думи, които ще използвате ще се родят без чужда помощ, само в главата ви. Затова използвайте речници - синонимен (никой синоним не съдържа точно същия смисъл, както първоначалната дума; затова изборът на подходящ такъв е важен не само за да се избегне повторението - така думата и изречението придобиват поне малко по-различен смисъл); правописен (очевидно е защо ви трябва); тълковен (за да знаете какво е значението на думата или да ви помогне да я използвате по нов начин), етимологичен (ако ви интересува произхода, историята и родствените връзки на думите); фразеологичен (използвайте фразите внимателно, опитвайте се да ги приспособите за своите цели; в крайна сметка е най-добре също да се използва главно за вдъхновение). Може някоя дума да не ви трябва точно в момента, обаче кой знае, може тя да ви вдъхнови как да подобрите дадена сцена или пък чрез нея да ви хрумне нова, която да обогати сюжета или да ви е от полза по друг начин. Така или иначе, надиплянето на бели думи за черни дни е отлична инвестиция за всеки писател. Може да ви потрябва например речник на диалектни думи, или на турцизмите в българския език - в зависимост от това, за какво пишете; обаче ако не можете да определите какъв специализиран речник ви е нужен, моля, не ме питайте, най-вероятно трябва да се заемете с нещо друго или по-късно да се върнете към писането. Ако пишете нещо хай-фешън, потърсете речник на новите думи. Ако сте маниак, може да използвате дори и словообразувателен речник, но внимавайте да не се удавите в теоретичните води; има речници на чуждите думи, на литературните термини... Този последния, може да ви бъде много полезен, ако възприемате писането за сериозно занятие, защото ако знаете какво е "алегория", "метафора" и т.н., и още по-добре - ако можете да ги използвате на подходящите места и по подходящия начин, тогава имате голям шанс да станете добър писател. Разбира се, можете да използвате и интернет; не пренебрегвайте книжните речници, най-малкото ще впечатлите с начетеността си гостите си, когато ги видят. Моята мисъл работи по-освободено когато разгръщам страниците на "материална" книга, отколкото когато търся нещо по интернет, но всеки от двата начина има своите предимства и недостатъци; ако използвате и двата, те чудесно могат да се допълват.
15. Избягвайте прякото използване или внушаване на която и да е идеология. Като писател (или поне кандидат) би трябвало да имате някакви убеждения - политически, морални и т.н., обаче не занимавайте читателите твърде много с тях. Ако искате ясно да ги изразите, то пишете публицистика или станете журналист; в една художествена творба представянето на някоя идеология (независимо дали и доколко я споделяте) трябва да бъде средство, а не цел. Ако някоя идеология е важна за вашия сюжет, то по-добре я "вкарайте" в устата, в мислите и действията на един или повече герои, отколкото да я натрапвате директно. Обаче не приемайте тези думи буквално - днес най-много се цени литературното правило "не разказвай, а показвай", много читатели искат сами да открият внушенията и посланията на автора (при което някои от изводите ще имат малко и почти нищо общо с намеренията на автора - разбира се, доколкото съзнателно ги е формулирал за себе си), но (пак това "но"!) лично аз много обичам и пищния, разточителен, описателен стил на някои писатели. Дори и книги, които имат претенции да са документални, губят много, ако авторът прекалено упорито се опитва да налага личното си мнение за някоя историческа личност, събитие или явление. Още по-лошо е, когато не личи той да прави каквото и да е усилие да бъде безпристрастен. Съществува и другата крайност при този тип четива - писателят е толкова стерилно безпристрастен, че книгата му е суха и безлична. Може да показваш своята гледна точка по деликатен начин (все пак, не и прекалено често), а не да я навираш в очите на читателя.
16. Не съм привърженик на схващането, че назубрянето на граматическата теория непременно е полезно за писането. Още по-малко е задължително, тези само знания ще ви отклонят и затрудят при постигането на основната цел (а тя е да пишете смислено и убедително), ако се опитате да ги получите след като веднъж сте решили да пишете; ако вече ги имате, чудесно, обаче внимавайте текстовете ви да не бъдат неестествено прецизни, тоест скучни. Сигурно те са задължителни, ако сте филолог, обаче за да пишете добре, не е необходимо например да знаете всички отсенки при използване на деепричастията (тук филолозите вече ще ме бият); лично аз най-вече разчитам на усета си за езика (доколкото го имам), за да определя, дали нещо ми звучи добре или не; ако не звучи добре - премятам думата или фразата много пъти наум; ако нещо ми "замирише", значи най-вероятно съм настъпил по мазоля някое граматическо правило или съм объркал изписването на думата (на включените в речника на Читанка думи са посочени и някои грешни изписвания; ако имате подобна нагласа, четейки ги можете добре да се посмеете, а дори и да ви хрумне нещо ценно). Всичко това важи дори и за глаголните времена. Ще попитате как се постига това? Отговорът със сигурност ви е добре познат - с четене. Е, знам поне някои основни правила :)
17. Знайте, че ще работите на ненормиран работен ден. Този труд не се плаща на час, следователно, няма и минимално работно възнаграждение; много често се работи в необичайни за нормалните хора часове и не очаквайте някой да ви плати за извънреден нощен труд или за такъв по време на официалните празници. Изобщо заплащането може да е доста несправедливо, а е възможно и спечелите много малко или нищо. Дори ако никое издателство не приеме ръкописа ви (или не сте достатъчно търпелив) може да се наложи сами да платите издаването.
18. "Писането е комуникация — и задължението да я постигнете е ваше." [1]
19. "Бъдете търпеливи и продължавайте да работите. Може би това е най-добрият съвет, който мога да ви дам по всички въпроси на писането на художествена проза." [1]
20. Накрая може би ще запитате - "А как да продавам книгата си?" Отговорът ми е, че не знам, надявам се тепърва да науча как се прави на практика, а на теорията няма да се спирам повече отколкото го направих в номер 17, защото тук целта ми е да засегна темата за писането, а не за продажбите.
21. За проучванията - не използвайте проучването на тема, която не познавате добре като оправдание, че не пишете самия текст. Проучванията са важни, особено за фантастиката и историческите романи, но колкото и да са подробни и успешни, те не могат да заместят текста на творбата. Не се оплитайте в твърде много подробности, убедителност може да се постигне не само с натрупване на детайли за измисления от вас свят (които взаимодействат помежду си по правилния начин), най-важното мисля, е героите да отговарят на изискването, описано в цитата от номер 12.
22. Ритъмът е много важен елемент от гледна точка на възприемането на творбата ви. Ако той е неравномерен, възможно е да "спъва" читателя на всяко изречение или абзац. Някои даже успяват да препънат читателя дори и в само рамките на една-единствена фраза! Безспорно, за да се постигне най-подходящия ритъм е нужен върховен професионализъм, но какво вече изяснихме, това писание е предназначено само за кандидати, затова толкова по този въпрос.
23. Най-трудното не е да се започне някой роман, а да се завърши. Много хора започват да пишат и никога не стигат до края (по едно телевизионно интервю на Георги Бърдаров, не си спомням точните му думи).
24. "Не чакайте вдъхновение, за да пишете. Вдъхновението идва по-лесно, когато пишете, отколкото когато не пишете. Не е нужно да имате вдъхновение, за да седнете и да започнете. Не ви е потребно да бъдете "в настроение". Струва ми се, че ще е много добре, ако не сте зависими от настроенията. По този начин, първо, ще придобиете навика да пишете при всички обстоятелства, и второ, тъй като писането отразява състоянието на вашето съзнание, творбата ви ще притежава цяла гама от настроения. Разнообразието ще направи произведението ви по-интересно. Може би сте депресирани? Чудесно, в такъв случай бихте обрисували добре депресиран герой. В приповдигнато настроение ли сте? Не го прахосвайте в празнуване. Предайте го на белия лист. Множество творби страдат от липсата на настроение — може би защото авторите са склонни да пишат само когато са спокойни. В крайна сметка приказките за талант, вдъхновение, гениалност са отклонение от същността на нещата. Просто седнете и пишете!" [1]
Просто ли?! Ех, да беше толкова просто... Обаче ако беше, нямаше да е толкова удовлетворяващо.
За да обобщя, ще ви кажа, че всъщност да се напише добро произведение е много лесно! Ще ви разкрия една вълшебна формула, която ще ви гарантира успех, която е следната (рекламации се приемат само преди извършване на плащането):
Въображение (I) + жизнен опит (II) + търпение (III) + упоритост (IV) + богат речник (V) + идеи (VI) + физически условия (VII) = Висококачествено литературно произведение
Легенда за параметрите на формулата:
(I) За възрастните е почти константа;
(II) Във всеки конкретен момент е даденост; хубаво е, че може да се обогатява, но това зависи от начина ви на живот;
(III) Отделете достатъчно време, за да обмислите и свършите всичко добре; тук се включва и част от концентрацията;
(IV) Различно е от търпението, макар, че е свързано с него; най-общо, упоритост е да не се отказвате заради трудностите и да не прекалявате с чакането на вдъхновението, т.е. да не позволявате мързела да ви завладее за твърде дълго време; тук се включва останатата част от концентрацията;
(V) Добива се с четене;
(VI) Все пак би трябвало да знаете с какво да изразите нещата, които искате да кажете;
(VII) Подходящо място и средство за писане.
Някои от "правилата" имат иронична нотка, няма да ви казвам точно къде и каква, ако искате да станете писател, то трябва да определите сами, а може и вината да е в мен - да не съм обяснил достатъчно ясно мислите си... Кой знае? Все пак и аз съм кандидат, точно като вас. Много често използвах думата "достатъчно" и със сигурност у някого ще възникне неизбежният въпрос: "А колко е достатъчно?" Ще отговоря така: "А каква е съобразената скорост на един автомобил?". Същото е - зависи от конкретните условия, затова трябва да сте гъвкави в тактиката, но праволинейни в стратегията; веднъж изберете ли я, спазвайте я дисциплинирано, защото иначе може да катастрофирате.
Използвана литература (пряко или косвено):
1. "Курс по творческо писане" - Йосип Новакович.
2. "Как действа литературата" - Джеймс Уд.
3. "Да поставиш дявола на колене. Писането на проза като занаят и живот" - Чарлз Бакстър, Питър Търчи.
Публикувам го смело, без да се замислям за възможните последствия (гадна дума, брей!); притеснявам се само да не съм объркал значението на някой термин :)
1. Най-важното е да си зададете два въпроса: "Защо пиша?" и "Имам ли какво да кажа?". Отговорете им искрено и най-добре - само за себе си. Ако отговорът на първия е "само за пари", по-добре се откажете, така само ограбвате собствения си талант (ако изобщо го имате). Тогава по-скоро изработвате занаятчийски (или даже промишлен) продукт, а не създавате изкуство. Отговорът на втория въпрос е по-важен - ако нямате какво да кажете, защо изобщо пишете? Отговорете си честно (никой няма да разбере преди да публикувате нещо, а често - даже и след това), но за себе си задължително трябва да знаете отговорите. Ако не си отговорите чрез интелекта, тогава се "допитайте" до своята интуиция. Както и да го направите, трябва силно да вярвате, че в крайна сметка писането има някакъв смисъл за вас. Колкото по-важно е за вас (ако го правите не само за да чешете егото си), толкова по-добре ще изразите себе си... Или пък не? Възможно е да пишете, за да разберете нещо за себе си, за да се опознаете; и това го има.
Тъй като само в тези няколко изречения не мога да се спра подробно на тази тема, така, че спирам дотук. Достатъчно е само да я загатна, останалото е ваша работа.
2. Бъдете честен към читателите. Честността включва да не създавате очаквания у тях, които не можете (или не искате) да задоволите. Честността изисква да не им сервирате "на час по лъжичка", опитвайки се максимално да разтеглите обема на книгата или пък най-често - да си оставите достатъчно материал за втората, за третата... за n-тата. Честността изисква... много неща, и то все важни.
3. Уважавайте читателя. Тук имаме работа с деликатна материя... Не го подценявайте, но не го и надценявайте, най-добре пишете толкова сложно, колкото искате и по-точно колкото можете и колкото е необходимо за конкретното произведение. "Пишете толкова ясно, че повечето ви читатели да останат доволни, дори и да са разбрали малко или почти нищо от загатнатото" (моя интерпретация по [1]).
4. Мързелът е лошо нещо дори и в писането. Всички искаме да видим края на филма, за да му се насладим изцяло и в пълнота, но един писател (дори да е само кандидат) не трябва да избързва. Не може да напишете добро произведение, без да мината през главата и ръцете ви необходимия брой думи и изречения - ни повече, ни по-малко. Може да пишете с голяма бързина - по-принцип или в конкретен момент, - но не трябва да прибързвате, да претупвате нещата, особено най-важните моменти (ако не знаете кои са те, то писането не е за вас).
5. Парите не трябва да се подценяват. Официалното издаване на едно произведение (особено първото по-голямо - роман, новела или сборник с разкази) е важен атестат за един кандидат, нещо като зрелостен изпит за писатели. Но ако сте взели първия, не се възгордявайте, това все още не означава, че вече притежавате мечтаната титла (още по-малко, че я заслужавате). Качеството на писането не е право пропорционално на броя на публикуваните произведения, дори и гениалните писатели освен върхове имат и спадове, това е нормално. Обаче какво ли знам за тия неща, във всеки случай нищо от личен опит.
6. Най-важното е личната ви самооценка. След като напишете някоя дума, изречение, абзац или глава трябва да знаете дали то е добро и подходящо. Може в конкретния момент да не ви е ясно как да го подобрите (или дали изобщо да го оставите), но трябва да усещате дали е на мястото си. трябва да знаете дали е подходящо за произведението, за героя, за ситуацията. Ако е неубедително, досадно или излишно - вземете съответните мерки, може да не е веднага, но задължително преди окончателното завършване.
"Изкуството се състои в подбора на детайлите" [2]
7. Осигурете си спокойствие, някое място, на което лесно да можете да се концентрирате. В най-общия случай това е достатъчно тихо място, снабдено с минимални условия за писане: тетрадка с химикал или пък компютър.
8. Концентрация - без нея (дори да е само за кратко) нищо няма да стане. Може да имате такъв характер, че да пишете на "прибежки" - по няколко изречения наведнъж, последвани от неопределено дълги паузи помежду им. Няма проблеми, само, че по този начин ще ви е нужно много време, за да завършите нещо по-голямо. Но не се напъвайте - промяната на начина, по който пишете не е препоръчителна, това е все едно да станете друг човек, това е вашата писателска идентичност. Вие сте такъв, какъвто сте, приемете го и пишете, колкото и когато можете.
9. Не се щадете, използвайте всичките си способности (доколкото е възможно). Ако икономисвате усилията си, много от читателите ще го забележат, и не само ще си помислят лоши неща за вас, ами и може да ги пишат в интернет; ако прекалите, ако го превърнете в рецидив, ще ви зарежат - има още много кандидати за славата, а и за баницата. За себе си също ще съжалявате, че не сте се справили добре, че не сте използвали моментния си потенциал.
10. Лошото на писателството е, че и неубедителните ви герои, трябва да бъдат убедителни. За мен почти всичко в писането на проза се прави с определена цел (за поезията не отговарям, от писането на такава имам твърде бегла представа). Прозата, колкото и да е фантастична, метафорична и т.н. е повече въпрос на логика (но не преигравайте, все пак тя не е точна наука), а поезията е повече въпрос на чувства, макар, че и там занаятчийският елемент не трябва да се пренебрегва.
11. Пишете както искате (и както можете). Пишете за каквото искате, но е хубаво да можете да заинтересувате поне един читател, който няма лични отношения с вас. Така ще е по-вероятно той искрено да хареса произведението ви и да намери в него това, което търси (защото всеки читател търси нещо, когато чете, дори и да не го прави съзнателно). Но (разбира се, точно когато започне да става хубаво, се появява и вездесъщото "но") трябва произведението ви да бъде адекватно - на целите, които сте си поставили и на вашата същност като човек. Художественото писане е отражение на живота (наистина, говоря сериозно!), понякога доста абстрактно или уродливо, но винаги... Е, изгубих си мисълта, за домашна довършете изречението по най-подходящия за вашия натюрел начин.
12. Вживявайте се в героите си. Разбира се, това не е задължително. Има голям брой възможности за това какво да бъде присъствието на автора в произведението - дали е "невидим" и в каква степен да изразява себе си чрез героите си; доколко и как борави с авторовата реч; какъв начин на повествование използва - първолично, третолично или екзотичното второлично (даже не съм сигурен точно какво е това, но е хубаво при всеки удобен случай да показваш големите си познания) или някаква комбинация от тях (това е висш пилотаж и ще трябва да се запишете за някой майсторски клас; засега аз не мога да ви помогна). Литературният контекст (разбирането ви за жанра в който творите) е много важен - трябва да бъде подходящ за епохата (setting-а, т.е. мястото и времето, в което се развива действието), която сте избрали - дори и тя да е измислена; а може и изобщо да няма епоха - при силно метафоричните творби; всеки герой трябва да говори, мисли и действа като себе си, а не като някой друг (освен ако нарочно не целите някаква прилика между двама или повече герои, т.е. чрез тяхното обезличаване да се опитвате да внушите нещо). Като цяло, лично аз първо си изяснявам какво искам да кажа (покажа, разкажа, но не и да докажа), а след това избирам жанра, който е подходящ за целите, които съм си поставил; ако работите по подобен начин, внимавайте, защото подходящият жанр може да се окажа, че е от тези, които не харесвате да четете :)
"Смятам, че романите са несполучливи не когато героите не са достатъчно задълбочени и пълнокръвни, а когато не успяват да ни научат как да се приспособим към конвенциите им, не успяват да разпалят жажда за героите си на своето ниво на реалност." [2]
13. Не си избирайте "целева група" от читатели, докато пишете. Ако например пишете детска литература, то е хубаво да знаете това предварително, обаче най-добрите детски произведения се четат с удоволствие и от възрастните. Трябва да съобразявате и езика, който използвате - например не е много удачно да вкарвате псувни в детска книга, макар, че сигурно може да има и изключения. Търсете читателската си аудитория след като завършите писането, това ще бъде много полезно за рекламата на книгата, независимо дали го вършите сам, с чужда помощ или други хора го правят вместо вас.
14. Снабдете се с речници. Трябва ли да казвам, че точната дума е най-голямото съкровище за всеки писател? Едва ли всички думи, които ще използвате ще се родят без чужда помощ, само в главата ви. Затова използвайте речници - синонимен (никой синоним не съдържа точно същия смисъл, както първоначалната дума; затова изборът на подходящ такъв е важен не само за да се избегне повторението - така думата и изречението придобиват поне малко по-различен смисъл); правописен (очевидно е защо ви трябва); тълковен (за да знаете какво е значението на думата или да ви помогне да я използвате по нов начин), етимологичен (ако ви интересува произхода, историята и родствените връзки на думите); фразеологичен (използвайте фразите внимателно, опитвайте се да ги приспособите за своите цели; в крайна сметка е най-добре също да се използва главно за вдъхновение). Може някоя дума да не ви трябва точно в момента, обаче кой знае, може тя да ви вдъхнови как да подобрите дадена сцена или пък чрез нея да ви хрумне нова, която да обогати сюжета или да ви е от полза по друг начин. Така или иначе, надиплянето на бели думи за черни дни е отлична инвестиция за всеки писател. Може да ви потрябва например речник на диалектни думи, или на турцизмите в българския език - в зависимост от това, за какво пишете; обаче ако не можете да определите какъв специализиран речник ви е нужен, моля, не ме питайте, най-вероятно трябва да се заемете с нещо друго или по-късно да се върнете към писането. Ако пишете нещо хай-фешън, потърсете речник на новите думи. Ако сте маниак, може да използвате дори и словообразувателен речник, но внимавайте да не се удавите в теоретичните води; има речници на чуждите думи, на литературните термини... Този последния, може да ви бъде много полезен, ако възприемате писането за сериозно занятие, защото ако знаете какво е "алегория", "метафора" и т.н., и още по-добре - ако можете да ги използвате на подходящите места и по подходящия начин, тогава имате голям шанс да станете добър писател. Разбира се, можете да използвате и интернет; не пренебрегвайте книжните речници, най-малкото ще впечатлите с начетеността си гостите си, когато ги видят. Моята мисъл работи по-освободено когато разгръщам страниците на "материална" книга, отколкото когато търся нещо по интернет, но всеки от двата начина има своите предимства и недостатъци; ако използвате и двата, те чудесно могат да се допълват.
15. Избягвайте прякото използване или внушаване на която и да е идеология. Като писател (или поне кандидат) би трябвало да имате някакви убеждения - политически, морални и т.н., обаче не занимавайте читателите твърде много с тях. Ако искате ясно да ги изразите, то пишете публицистика или станете журналист; в една художествена творба представянето на някоя идеология (независимо дали и доколко я споделяте) трябва да бъде средство, а не цел. Ако някоя идеология е важна за вашия сюжет, то по-добре я "вкарайте" в устата, в мислите и действията на един или повече герои, отколкото да я натрапвате директно. Обаче не приемайте тези думи буквално - днес най-много се цени литературното правило "не разказвай, а показвай", много читатели искат сами да открият внушенията и посланията на автора (при което някои от изводите ще имат малко и почти нищо общо с намеренията на автора - разбира се, доколкото съзнателно ги е формулирал за себе си), но (пак това "но"!) лично аз много обичам и пищния, разточителен, описателен стил на някои писатели. Дори и книги, които имат претенции да са документални, губят много, ако авторът прекалено упорито се опитва да налага личното си мнение за някоя историческа личност, събитие или явление. Още по-лошо е, когато не личи той да прави каквото и да е усилие да бъде безпристрастен. Съществува и другата крайност при този тип четива - писателят е толкова стерилно безпристрастен, че книгата му е суха и безлична. Може да показваш своята гледна точка по деликатен начин (все пак, не и прекалено често), а не да я навираш в очите на читателя.
16. Не съм привърженик на схващането, че назубрянето на граматическата теория непременно е полезно за писането. Още по-малко е задължително, тези само знания ще ви отклонят и затрудят при постигането на основната цел (а тя е да пишете смислено и убедително), ако се опитате да ги получите след като веднъж сте решили да пишете; ако вече ги имате, чудесно, обаче внимавайте текстовете ви да не бъдат неестествено прецизни, тоест скучни. Сигурно те са задължителни, ако сте филолог, обаче за да пишете добре, не е необходимо например да знаете всички отсенки при използване на деепричастията (тук филолозите вече ще ме бият); лично аз най-вече разчитам на усета си за езика (доколкото го имам), за да определя, дали нещо ми звучи добре или не; ако не звучи добре - премятам думата или фразата много пъти наум; ако нещо ми "замирише", значи най-вероятно съм настъпил по мазоля някое граматическо правило или съм объркал изписването на думата (на включените в речника на Читанка думи са посочени и някои грешни изписвания; ако имате подобна нагласа, четейки ги можете добре да се посмеете, а дори и да ви хрумне нещо ценно). Всичко това важи дори и за глаголните времена. Ще попитате как се постига това? Отговорът със сигурност ви е добре познат - с четене. Е, знам поне някои основни правила :)
17. Знайте, че ще работите на ненормиран работен ден. Този труд не се плаща на час, следователно, няма и минимално работно възнаграждение; много често се работи в необичайни за нормалните хора часове и не очаквайте някой да ви плати за извънреден нощен труд или за такъв по време на официалните празници. Изобщо заплащането може да е доста несправедливо, а е възможно и спечелите много малко или нищо. Дори ако никое издателство не приеме ръкописа ви (или не сте достатъчно търпелив) може да се наложи сами да платите издаването.
18. "Писането е комуникация — и задължението да я постигнете е ваше." [1]
19. "Бъдете търпеливи и продължавайте да работите. Може би това е най-добрият съвет, който мога да ви дам по всички въпроси на писането на художествена проза." [1]
20. Накрая може би ще запитате - "А как да продавам книгата си?" Отговорът ми е, че не знам, надявам се тепърва да науча как се прави на практика, а на теорията няма да се спирам повече отколкото го направих в номер 17, защото тук целта ми е да засегна темата за писането, а не за продажбите.
21. За проучванията - не използвайте проучването на тема, която не познавате добре като оправдание, че не пишете самия текст. Проучванията са важни, особено за фантастиката и историческите романи, но колкото и да са подробни и успешни, те не могат да заместят текста на творбата. Не се оплитайте в твърде много подробности, убедителност може да се постигне не само с натрупване на детайли за измисления от вас свят (които взаимодействат помежду си по правилния начин), най-важното мисля, е героите да отговарят на изискването, описано в цитата от номер 12.
22. Ритъмът е много важен елемент от гледна точка на възприемането на творбата ви. Ако той е неравномерен, възможно е да "спъва" читателя на всяко изречение или абзац. Някои даже успяват да препънат читателя дори и в само рамките на една-единствена фраза! Безспорно, за да се постигне най-подходящия ритъм е нужен върховен професионализъм, но какво вече изяснихме, това писание е предназначено само за кандидати, затова толкова по този въпрос.
23. Най-трудното не е да се започне някой роман, а да се завърши. Много хора започват да пишат и никога не стигат до края (по едно телевизионно интервю на Георги Бърдаров, не си спомням точните му думи).
24. "Не чакайте вдъхновение, за да пишете. Вдъхновението идва по-лесно, когато пишете, отколкото когато не пишете. Не е нужно да имате вдъхновение, за да седнете и да започнете. Не ви е потребно да бъдете "в настроение". Струва ми се, че ще е много добре, ако не сте зависими от настроенията. По този начин, първо, ще придобиете навика да пишете при всички обстоятелства, и второ, тъй като писането отразява състоянието на вашето съзнание, творбата ви ще притежава цяла гама от настроения. Разнообразието ще направи произведението ви по-интересно. Може би сте депресирани? Чудесно, в такъв случай бихте обрисували добре депресиран герой. В приповдигнато настроение ли сте? Не го прахосвайте в празнуване. Предайте го на белия лист. Множество творби страдат от липсата на настроение — може би защото авторите са склонни да пишат само когато са спокойни. В крайна сметка приказките за талант, вдъхновение, гениалност са отклонение от същността на нещата. Просто седнете и пишете!" [1]
Просто ли?! Ех, да беше толкова просто... Обаче ако беше, нямаше да е толкова удовлетворяващо.
За да обобщя, ще ви кажа, че всъщност да се напише добро произведение е много лесно! Ще ви разкрия една вълшебна формула, която ще ви гарантира успех, която е следната (рекламации се приемат само преди извършване на плащането):
Въображение (I) + жизнен опит (II) + търпение (III) + упоритост (IV) + богат речник (V) + идеи (VI) + физически условия (VII) = Висококачествено литературно произведение
Легенда за параметрите на формулата:
(I) За възрастните е почти константа;
(II) Във всеки конкретен момент е даденост; хубаво е, че може да се обогатява, но това зависи от начина ви на живот;
(III) Отделете достатъчно време, за да обмислите и свършите всичко добре; тук се включва и част от концентрацията;
(IV) Различно е от търпението, макар, че е свързано с него; най-общо, упоритост е да не се отказвате заради трудностите и да не прекалявате с чакането на вдъхновението, т.е. да не позволявате мързела да ви завладее за твърде дълго време; тук се включва останатата част от концентрацията;
(V) Добива се с четене;
(VI) Все пак би трябвало да знаете с какво да изразите нещата, които искате да кажете;
(VII) Подходящо място и средство за писане.
Някои от "правилата" имат иронична нотка, няма да ви казвам точно къде и каква, ако искате да станете писател, то трябва да определите сами, а може и вината да е в мен - да не съм обяснил достатъчно ясно мислите си... Кой знае? Все пак и аз съм кандидат, точно като вас. Много често използвах думата "достатъчно" и със сигурност у някого ще възникне неизбежният въпрос: "А колко е достатъчно?" Ще отговоря така: "А каква е съобразената скорост на един автомобил?". Същото е - зависи от конкретните условия, затова трябва да сте гъвкави в тактиката, но праволинейни в стратегията; веднъж изберете ли я, спазвайте я дисциплинирано, защото иначе може да катастрофирате.
Използвана литература (пряко или косвено):
1. "Курс по творческо писане" - Йосип Новакович.
2. "Как действа литературата" - Джеймс Уд.
3. "Да поставиш дявола на колене. Писането на проза като занаят и живот" - Чарлз Бакстър, Питър Търчи.
Няма коментари
