Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Няма описание.
Автор: platanus Категория: Лични дневници
Прочетен: 16685 Постинги: 15 Коментари: 6
Постинги в блога
2  >  >>
 Приказка за липовият цвят
 
 
Веднъж китайският император се разхождал из личната си градина, която се намирала на личната му планета. Било началото на месец юни и прекрасната миризма на цъфнали липи била навсякъде. Видял, че в края на една пътека работници берят дъхавият цвят и го изсипват в плетени кошове. Решил да провери как върви работата и се насочил до дърветата. Още щом го видели, работниците спрели работа и паднали ничком на земята. Той им махнал с ръка да продължат и отишъл до един от кошовете. Бръкнал вътре и извадил шепа цветове. Какво било учудването му, когато видял тук-там леко изгризано, имало и няколко малки паяжини, а няколко мравки се щурали насам-натам. Разгневил се страшно и извикал:
 - Какво?! Аз, най-великият владетел във Вселената, пия чай от тия проядени боклуци? Къде е главният градинар? Доведете ми го веднага!
Стражите се разтичали начаса и още преди владетелят да хвърли с отвращение злощастните цветове, градинарят вече стоял с наведена глава пред него и примирено очаквал участта си.
 - Как смееш да пробутваш на царската трапеза тези негодни цветове? Отсечете му главата!
Градинарят се хвърлил в краката му и започнал да се моли:
 - Недей господарю! Моля те, пощади ме! Някакви буболечки са гризнали малко, никой не може да ги спре...
Императорът помислил малко и казал:
 - Добре, този път ти прощавам, за да разбере цялата Вселена, че няма по-великодушен владетел от китайският император. Обаче ти заповядвам да провериш всяко отделно цветче и да изхвърлиш всичко, което има и най-малкия недостатък!
Градинарят заплакал от облекчение:
 - Благодаря ти господарю! Благодаря ти господарю! Благодаря... - започнал да вика той и да се кланя доземи.
 - А за следващата реколта какво ще правиш, какво ще чиниш, не знам, но искам цветовете да са без нито едно петънце и да не са ги лазели никакви буболечки - прекъснал го императорът и се обърнал да си ходи.
Градинарят набрал малко смелост и се опитал да възрази:
 - Но господарю, боболечките не са хора, не можеш да поставиш стража да ги пъди...
 - Млъкни и се махай от очите ми, докато не съм размислил! Ще намериш начин. Ако ли не, ще погубя не само теб, но и семейството - отпратил го императорът и царствено се отдалечил.
Градинарят останал на колене и започнал да мисли:
"Ех, засега отървах кожата, ама как да изпълня заповедта на императора?", но си спомнил за по-спешната задача, наредил на един работник да намери чиста маса и да я застеле с чисто платно, а на друг да занесе няколко коша с цветове до нея... И така, три дни и три нощи отбирал цветчетата едно по едно и ги събирал в чисто нов кош. Отбирал и мислел, отбирал и мислел:
"Как да накарам тия проклети буболечки да не кацат на дървото? Как да прогоня мравките от клоните му?" Мислил, мислил, нищо не измислил, но успял да прочисти цветчетата. Тръгнал да се прибира в къщи и по пътя минал покрай един сарач. Решил да спре и да го погледа как работи, та дано забрави тежките грижи. Майсторът тъкмо разнищвал края на един конец. След това го прекарал през восък, за да шие по-лесно кожата и за да е по-траен. Както го гледал градинарят, изведнъж му хрумнало как да изпълни заповедта на императора. Затичал се обратно към двореца, въпреки, че бил капнал от умора. Там вдигнал под тревога всички придворни шивачи и плетачи на кошници и калфите им. Те отначало се мръщели, но след като разбрали, каква е работата, веднага се разтичали и започнали работа. Какво измислил градинарят: да изтъкат от най-фин бамбук рехава мрежа, през която въздухът и дъждът да минават свободно, но дори и най-малкото насекомо да не може да проникне. Захванали се всички за работа и девет дни и девет нощи не подвили крак. Успели да направят мрежата и да заградят отвсякъде трите императорски липи. Не щеш ли, точно когато свършили, покрай тях минал един странник със стари и окъсани дрежи и им казал:
 - Правите голяма грешка. Така пчелите няма да могат да...
 - Кой си ти, човече? Кой ти дава право да се месиш в императорските работи? И изобщо, кой те пусна в дворцовите градини? Веднага да се махаш и да не съм ти видял повече физиономията! - нахвърлил му се градинарят.
 - Ако само ме изслушате... - замолил се странникът. Градинарят го жегнало някакво съмнение, но се страхувал, че странникът ще намери някакъв недостатък на неговата мрежа. Затова отново се разкрещял:
 - Махай се, преди да съм извикал стражата!
Странникът си тръгнал кротко и без да каже повече нито дума. Отдъхнал си най-после градинарят и спокоен се прибрал вкъщи.
Минало лятото, минала есента, зимата и дошла следващата пролет. Градинарят с нетърпение чакал новия цъфтеж. Годината се случила добра и той не можел да си намери място от щастие. Не щеш ли обаче дочул странна новина. Императорските пчелари се оплаквали, че нея година медът бил много малко. Господарят им още не бил чул новината, но всички тръпнели от страх, какво ще се случи, когато разбере. Един ден и това се случило. Разгневен, императорът извикал главният пчелар. Човечецът се явил пред него, целият треперейки от страх.
 - Какво оправдание ще измислиш? - попитал го императорът. - Мисли бързо и гледай да ме убедиш, защото иначе... Знаеш какво те чака.
 - Господарю, нямам никаква вина. Главният градинар е направил толкова фина мрежа, за да опази вашиче липи, че пчелите не могат да стигнал до цветовете и да пият нектар. Затова се принуждават да летят толкова далече, за да намерят храна, че някои умират от изтощение преди да се върнат в кошера...
 - Хахахаха! - засмял се императора. - По-глупаво обяснение досега не бях чувал.
 - Кълна се господарю, това е самата истина. Един странник ни предупреди за това, още докато плетяха мрежата, но ние не му повярвахме...
 - Странник ли? Кой е този странник? - учудил се императорът и заповядал на стражата, ако трябва да претърсят цялата планета, но да намерят този странник. Началникът на стражата излязал угрижен, но още пред портите на двореща видял някакъв окъсан селяк и решил да го попита:
 - Човече, знаеш ли кой предупреди императорските пчелари, че медът тази година ще е малко?
Селякът го погледнал и му отговорил:
 - Да, това бях аз.
 - Така ли? - удивил се началникът. - Тогава трябва веднага да се явиш пред императора по негова лична заповед.
 - Добре, - съгласил се селякът и тръгнал след началника, а от двете му страни го пазели стражници.
Явил се той и коленичил пред трона.
Императорът го погледнал с любопитство:
 - Ти ли си този мъдер човек, който предвижда бъдещето?
 - Господарю, аз съм само един скромен ваш слуга и не мога да предвиждам бъдещето. Предупредих вашите пчелари, защото познавам природните закони.
 - Ако това, което казваш е истина, значи наистина си мъдър... - казал императорът. Започнало да му става все по-интересно.
 - Кажи, в коя школа си изучил природните закони?
 - Не съм учил във школа, господарю, аз съм прост сеяч на ориз. А природните закони научих чрез наблюдение.
На императора му станало много весело от този отговор: 
 - С наблюдение? - със съмнение го попитал той. - Е, и аз в момента те наблюдавам, но не знам нищо за теб, освен това, което сам ми каза. На теб природата ли ти говори? Разбираш ли езика на пчелите? Можеш ли да говориш с тях? - попитал го подигравателно императорът.
 - Може да се каже, че го разбирам, господарю, но не го говоря - отговорил му сериозно селякът.
 - Е, и какво ти казват? Не, остави - казал изведнъж императорът. - Като си толкова умен, я ми кажа, как да сторим така, че хем насекомите да не ми ядат цветовете, хем пчелите да стигат до тях и да пият нектар?
 - Трябва да се направи компромис, господарю - казал смирено сеячът. - Не може да имате и двете неща едновременно.
 - Как?! Та аз съм най-велият владетел във Вселената! И ти имаш смелостта да ми кажеш, че за мен и за моите поданици има нещо невъзможно? Как смееш?? Отсечете му главата - извикал на стражите той.
Двама стражника бързо се пуснали към селяка и здраво го хванали за ръцете, но той дори не трепнал:
 - Простете господарю, но ако само ме изслушате, ще ви обясня всичко.
 - Добре, - съгласил се императорът, но дал знак на стражите да не отслабват хватката си. - Е, да чуем какво е обяснението? - отново любопитството надделяло над гнева му.
 - Всичко в природата има смисъл. Всяко животно и всеки стрък трева са част от общото цяло и всяко същество зависи от всички останали - казал странникът и отново замълчал.
 - Е, това ли е всичко? - попитал императорът. - Не полагаш достатъчно старания, за да запазиш живота си. И даже отново ме предизвикваш, като твърдиш, че завися от някакви си пчели и други буболечки.
 - Не ви предизвиквам, господарю. Пред законите на природата всички сме равни. Ако ги няма пчелите, не само медът ще изчезне от вашата трапеза, но и ще има много по-малко плодове и зеленчуци. А тези, които все пак ще могат да се отгледат, ще са с лошо качество, колкото и да се стараят вашите градинари.
 - Добре, добре. Виждам, че си много упорит и затова ще ти задам един последен въпрос, защото ми омръзна да се занимавам с теб... Какво трябва да направят моите градинари, за да запазят чист липовия ми цвят?
 - Ако наистина желаете да е чист, трябва да потърсите свирепото племе на противогазите. Те носят едни плоски кутии на гърбовете си и с дълги пръчки поръсват със ситна мъгла дърветата. Така по вашите цветове няма да има нито едно петънце, нито някоя боболечка ще посмее да доближи до дърветата и да...
 - Чудесно! - прекъснал го императорът. - Ето, че имало начин! Защо не ми каза още отначало за него?
 - Защото господарю, тайните отвари на противогазите струват колкото теглото си в платина и...
 - Теглото си в платина ли? Но аз съм приказно богат, ще им платя колкото поискат! - зарадвал се императорът.
 - Но господарю, ако ги повикате, тези тайни отвари ще проникнат и във вашето тяло и бавно, но сигурно ще ви разболеят...
 - Какво?! Това племе ще иска да ме убие? - извън себе си от учудване възкликнал императорът.
 - Не господарю, не нарочно. Но аз ви казах - можете да имате или безупречни на вид цветове, които ви тровят или цветове с несъвършен външен вид, но полезни за вашето здраве. Не и двете едновременно.
 - Ако това е истина, кое цивилизовано племе би потърсило тези тайнствени противогази? Никое разумно същество не би се тровило само. Ако никой не купува стоката им, те ще умрат от глад. Пък и тези отвари - не тровят ли и хората от племето на противогазите? - попитал императорът.
 - В централните райони на галактиката има много варварски племена, които ги търсят, господарю. За тях външният вид на храната е по-важен, отколкото собственото им здраве - отговорил му селянинът. - А отговорът на втория ви въпрос е - да, тровят ги, и въпреки, че носят страшните си маски, те плащат висока цена за своя занаят - никой противогаз не доживява до дълбока старост. Всички от племето умират млади. И никой от тях не е забогатял...
 - А кой прибира златото? - полюбопитствал императорът.
 - Тези, които забъркват отварите. Никой не знае точно кои са те, но се носят слухове, че ги правели алхимиците от агрохимическата планета "Череп и кости"...
 - Това го казваш ти, а аз не мога да имам доверие на един толкова дързък селяк - усъмнил се императорът. - Пък и не може да има толкова варварски племена, че да се тровят сами... И толкова зли магьосници, че да забъркват такива коварни отрови... Ще заповядам да ти отсекат главата, след като не можа да ме убедиш, а после ще накарам моите градинари и пчелари да намерят решение на проблема.
 - Господарю, можете да ми отсечете главата, но това няма да промени природните закони - казал селякът.
Императорът се замислил. "Вярно е, че селякът е прекалено дързък", казал си той, "но в думите му има някакъв смисъл. Изглежда тия прокъсани дрехи и остър език крият един мъдър човек...", а на глас казал следното:
 - Добре, ако ми кажеш как да реша въпроса и това обяснение ми прозвучи убедително, ще ти пощадя живота - смилил се над него императорът. - Говори, - заповядал му той.
 - Вече разгледах внимателно вашите градини... - императорът аха-аха и да го попита как е успял да се промъкне в тях, но пак му станало интересно и не го прекъснал... - и видях, че няма достатъчно разнообразни растения, а някои от тях са разположени на неправилни места. Видях и, че вашите градинари толкова старателно изчистват плевелите, че оставят почвата съвсем гола, а това е много вредно за плодородието й. Видях и, че...
 - Спри! - прекъснал го императорът. - Как си успял да видиш и да разбереш толкова много неща?
 - Когато наблюдавам природата, садя ориз или върша нещо друго, аз насочвам мислите си само към това, което правя в момента. Нищо друго не ме интересува. Така успявам за кратко време да осмисля и преценя много неща - селякът млъкнал за момент, но императорът не казал нищо, затова продължил:
 - Ако човек прави всичко с любов и ако наблюдава непредубедено природата, то ще знае и как да намери решение на всеки въпрос - завършил странникът.
 - Не съм доволен от отговора ти, - казал императорът. - Ако имах нужда от философстване, щях да повикам моите придворни философи. Дадох ти ясна задача, а ти не можа да я решиш. Какво последно ще кажеш в своя защита?
 - Господарю, ако ми позволите да давам съвети на вашите придворни, то ви обащавам, че за по-малко от година ще намерим решение, от което ще останете доволен.
 - Давам ти срок до следващият цъфтеж на липите - казал императорът. - А сега си върви, твърде много време ти отделих - наредил му той.
Селякът се поклонил ниско няколко пъти и му благодарил сърдечно.
След като излязъл от тронната зала, сеячът веднага се захванал за работа. Съветвал, показвал и сам вършел част от работата.
Така минала цяла година. Императорът бил толкова зает с неотложни галактически дела, че през това време нито веднъж не успял да отиде в градината. Но към края на юли успял да се измъкне в пролуката между две аудиенции (най-могъщият човек във Вселената не разполагал със собственото си време) и с огромно нетърпение отишъл в градината. Огромно било учудването му, когато навлязъл в нея... Нямало нищо общо със старата градина. Сякаш се намирал в чуждо място. Да, големите дървета и храсти били на мястото си, но били много променени. За първи път виждал толкова наситено тъмно зелени листа, толкова ярки и уханни цветове. Геометрично правите линии били изчезнали. На тяхно място имало малки горички, полянки с неподредени цветя, поточета, които сякаш следвали свои, неведоми пътища... Отбил се и до липовите дървета. Те вече били прецъфтели, но той си спомнил за миналогодишния си гняв. Тази мисъл обаче предизвикала само вътрешната му усмивка.
Императорът се върнал в двореца си и веднага заръчал да му поднесат редовната чаша липов чай.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 73 Коментари: 0 Гласове: 1
   Него ден станах рано, очистих снега пред дама - през нощта беше натрупал три педи, - преметох на козите, изринах на прасето и кравата. Щях и да измия с маркуча, ама водата не текна - сигур тръбата на резервоара беше замръзнала. Или пък имаше някаква авария, в тоя студ всичко е възможно. След малко обаче се сетих, че тръбите на водопровода са отопляеми, сигур проблемът беше у мене. Направих богата попара на Прасчо - ръжено брашно и варени картофи. Мислех - както правех обикновено - да му я забъркам с топла вода, обаче той толкова врещеше, че ми късаше нервите. Нахраних и другите добичета. Прибрах се вкъщи и тъкмо да запаля печката, отвън се обади дебелият глас на Гочо:
 - Стопанинооо, тука ли си? Идвай да ти говоря важни неща!
С Гочо се познавахме кажи-речи от деца, още когато носехме конопени гащи, но той продължаваше да се държи така, сякаш е световният президент.   Спомням си една случка с него, май бяхме в трето отделение... но да не се разсейвам излишно. За кратко потънах в спомени, обаче Гочо не се отказваше. Сигур беше чул, че прасето престана да врещи - значи съм вкъщи.
 - Тук съм Гочо, ей сегичка ида... - подвикнах му аз.
 - Айде по бързо, бачоолу, че премръзнах на тоя бахър!
Нямаше как, трябваше да изляза и да видя какво пак е намислил тоя политикан.
 - Кажи Гочо, що те води насам? - попитах го, като се явих пред него.
 - Ти - казва, - трябва да гласуваш за Мюсюлманска Европа... - изтежко започна той, погледна ме твърдо и зачака.
   Аз очаквах подобна атака. Преди седмица пак беше дошъл и ми вика: "Петре, днеска пристигна камион с дърва. Пред училището е, само трябва да ги пренесеш до вас - един кубик са за тебе. Без пари - подарък от Мюсюлманска Европа". А аз му отговарям: "Как да ги пренеса, бе Гочо, с кравичката или с козичките? Знайш, и каручка нямам." Той се разгневи и взе да ме хока: "Ние - кай - в устата ви храним, а вий, хаирсъзите му недни, искате и да ви я дъвчем!" Но не се беше ядосал много, щото добави - "Ти вчера на площада кюфтета и кебапчета яде ли?" "Ядох". "А кой ги осигури, знайш ли?" - "Знам". "Е, тогаз знайш и за кого да гласуваш!" - довърши той и си тръгна.
 - Що бе, Гочо? Що не за друга партия? - направих се на наивен аз.
 - Щото, бачо, ако Мюсюлманска Европа спечели изборите за световен парламент, сички ще се облажите от продажбата на нефта... Дори и ти!
 - Не знам, Гочо, стар съм вече. Не знам дали...
 - Стар ли? - озъби се той. - Ти си още на шейсе и девет, на твойте години повечето раждат първо дете!
 - Аз не мога да раждам, Гочо... - благо му възразих, но той ме отряза:
 - Не можеш, щото не искаш!
   Тук благоразумно замълчах. Той само махна с ръка, и аз все пак се осмелих да се обадя:
 - Пък, и Гочо, нали знайш, днеска е Задушница и трябва да...
 - Квоооо?! Ти още ли вярваш в тия религиозни дивотии?! Ако твойта се беше съгласила да я зам... - изрева той, но аз смирено го прекъснах:
 - Недей бе Гочо, имай малко милост поне към умрелите...
Той като че ли омекна и нещо се позамисли, но изведнъж ме сграбчи здраво за лакътя и рязко ме дръпна към себе си:
 - До час да си гласувал! Знайш за кого! Иначе... - при тия думи той ме пусна и усука допрените си юмруци, сякаш изцеждаше някаква дреха. Работата ставаше дебела и аз се реших да преговарям:
 - Гочо, айде да напрайм така... Знайш, че малко недовиждам...
 - Недовиждаш, щото не си направи нанопермутация на окото, кога му беше времето!
 - Гочо, от хората чувах, че имало много странични факти след тия операции, затуй се отказах...
 - Има, дръжки! Ти няма да слушаш ония ненормалници от Естествен живот... Аз като ти говорех навремето - "Петре, направи си една перфорация на окото", ти не щя да ма чуеш!
Изглежда пак му стана студено - Гочо винаги си е бил малко кекав - пък и сигурно му писна от толкова мозъчно напрежение, та не се впусна в любимите си натяквания и пак си дойде на думата, но с коварна маневра:
 - Ти дърва взе ли?
 - Взех, ама...
 - Какво ама?
 - ... Руско Московчето ме одра десет неткредита само да ги прекара до горе, и сам си ги натоварих и раз... - изстрелях думите колкото се може по-бързо, ама той вече бе изгубил търпение и се развика:
 - Ако мислиш, че ща калесвам цял ден, не си познал! Бегом към терминала!
 - Терми... терми... термикакво, бе Гочо? За ква баня ми говориш?
 - Пак ми хитрейш, мискинино! Думам ти за тер-ми-на-ла, разумейш? Оная машина, дето вчера я сложиха в общината! На нея се гласува!
Въпреки резкия тон, усетих, че ядът му се поразсея - Гочо много обичаше някой да изглежда по-глупав от него, дори и ако е наужким - и пак пробвах с дипломацията:
 - Гочо, айде да ида да се избръсна и ще сляза до тоя терми...нал.
Той се ухили и така силно ме тупна по рамото, че бълхите ми изпадаха.
 - Тъй те искам, мойто момче! И не само да са обръснеш, ами и да са срешеш!
След това се обърна и заприпка доволно надолу по пътеката. Аз се върнах в мойта скромна къщурка, а по пътя размишлявах: "Сега... Как да се избръсна, кат не съм запалил печката... А как да я запаля, кат след малко ще излизам?" Хеле, сетих се за малкия елнагревател. Доволен от находчивостта си, се избръснах набързо и още преди да изтече срока, се озовах в общината.
***
   Хеле, гласуваах най-подир! И Гочо беше там - като застъпник. Там беше и Данко - пръв приятел на Гочо и застъпник на "Граждани за европейски съединени щати". Като минувах край моя човек, той ме дръпна за ръкава и ми скръцна в ухото:
 - Знайш за кого да...
 - Знам, Гочо, знам - отговорих му и се запътих към машината.
Туй ли било - терминала! Някакво малко телевизорче, сложено в метален шкаф, ама не както му си е редът, а наклонено назад. Гледам аз, пише с големи червени букви - "Сложете лявата си длан тук". Добре, слагам я. След това изскочи друг надпис: "Разпознаване: успешно", тоя път със зелени букви. Още не бях се освестил и изскочиха други надписи - повече и по-дребни. Озърнах се объркан назад и гледам, Гочо отчаяно ми прави някви знаци и шепти: "Първия горе в...". Не можах да разбера - "вляво" ли искаше да каже, вдясно ли... Другите хора в стаята се правят, че не чуват нищо.  Натиснах там някъв надпис, а телевизорчето избръмча доволно и изписа: "Вие гласувахте успешно! Благодарим ви!". Свърши се най-сетне! Да не ми е името Хитър, ако съм видял по-голям зор през живота си! Ама за кого гласувах, убий ме, не мога ти обясня! За "Мюсюлманска Европа" ли беше... за "Граждани за европейски съединени щати" ли беше... за "Естествен живот" ли беше... Дано не съм сбъркал, че да не се събудя утре с прерязано гърло! [вариант - 'да не се събудя утре в гипсово корито!']
Обръщам се аз и излизам от стаята, а Гочо ме дебне пред вратата:
 - Гласува ли както ти казах? - изсъска той.
 - Да, Гочо, точ в точ!
 - Добре, дано не си направил някоя гяволия, щото...
Нямаше нужда да уточнява, репертоарът му от заплахи не беше много голям.
   Върнах се вкъщи, разширих пътеката към сеновала, че беше навял доста сняг, запалих печката и си направих печена тиква... После се излегнах лекинко на миндера - ей така, само да си изпъна старите членове, ама се стоплих и вече хич не ми се мърдаше. Тиквата беше умирисала на хубаво цялата одая. "Сигурно ще е много вкусна..." - помислих си аз, обаче нямах сили дори да мръдна. По някое време съм задрямал и сънувам Гочо, някак странно издължен и с черни дрехи, с качулка на главата, само очите му светят. И се хили гадно-гадно. Стои над мене той, а аз малък-малък, някъде под него.  Нещо лошо ми се готвеше, ама пусто да остане - не знам какво, а и краката не ме слушат, че да бягам. По едно време сякаш някоя неведома сила ме накара пак да извия врат нагоре, и що да видя - Гочо замахва към главата ми, ама с юмрук ли, с брадва ли, не мога да ти кажа.
   Събудих се изстинал кат мъртвец. Поотворих очи, гледам навън се мръкнало, печката изгаснала, а аз не съм си хвърлил барем някой козяк върху снагата... С тракаща физиономия и вдървени кокали се изхлузих от миндера и отидох пак да паля печката. Запалих я, сложих да се вари един фасулец, сипах си една анасонлийка за кураж и взех да замезвам от прясната туршия. Като сготвих боба, си турих една юнашка порция и го засърбах сладко-сладко.
   Свърших и тая работа и се сетих, че не отидох до гробищата. Затюхках се, ама беше мръкнало и нямаше как. Затова запалих кандилцето пред иконата на пресветата майка Богородица и й се помолих горещо да ми прости, да прости и мойта обична съпруга. Така съм откарал доста. По едно време фитилът започна да мъждука - бях забравил и да долея масълце - а сърцето ми се беше усмирило и си легнах като пречистен.
   В просъница си помислих, че добре стана, дето отказах на Дочо да ми сложи - "Безплатно ще бъде, кай, бачо Петре!" - камери в одаята. То било за мое добро - ако съм се нещо разболеел, той щял да види на телевизора и да прати хора да ме спасяват. Аз му викам - "Дочо, стар съм вече, нямам сили да живея втори живот", а той ми отговаря "В тебе - кай - няма никаква положителност! Ни-как-ва!". Така съм и заспал.
 
 
КРАЙ
 
 
ЗАБАЛЕЖКА: Думите, които изглеждат объркани, не са такива и в този си вид са използвани напълно целенасочено. Разбира се, може да има и някакви истински грешки, които не съм забелязъл, въпреки, че проверих внимателно. Също така, държа да отбележа, че "Мюсюлманска Европа" е алюзия на "Мюсюлманска държава" и няма за цел да обиди нормалните мюсюлмани. За останалото ви оставам сами да се досетите :)
Категория: Лични дневници
Прочетен: 77 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 13.01 22:16
   Космическа станция "Тъмна материя"... Година 21xx... Кръчма "При викингите". Сцена на бара.
Булит току-що се бе запознал с някакво младо лейтенантче от Междузвездния флот и междувременно беше успял да гаврътне няколко коктейла. Той се забавляваше чудесно. Нямаше къде да бърза, нито имаше планове за бъдещето. Лейтентчето - на име Стардъст - бъбреше нещо за Космоса, за древната история, за момичето, което бил оставил на родната планета. Въпреки свойското му дърдорене, той стоеше като закован върху високия стол без облегалка. Булит го слушаше разсеяно и отвреме-навреме подмяташе духовити забележки. Обект на шегите му беше и собственика на бара, който странно защо не откликваше на  хумора в тях, а от няколко минути ядно бършеше някаква чаша и гледаше мрачно изпод рунтавите си вежди. Ако продължаваше толкова настървено с чашата, имаше опастност в скоро време тя да започне да се износва. Булит обаче не го беше еня за това и продължаваше да обсипва другите двама със своите остроти, като ту ги насочваше към едната жертва, тук към другата. Наивното лейтенантче приемаше всичко с чисто сърце, личеше си, че все още не бе участвало в нито една битка. Кръчмарят обаче едвам търпеше пиперливия хумор на мечкоподобния си клиент. Булит отново го закачи:
 - Конугар, кръчмите в цялата Галактика приминаха на гравитационни чаши, само ти се мъчиш със стъклените...
 - Чашите са си хубави, и за тове сведение... - обидено изръмжа кръчмаря, но внезапно млъкна. Ако можеше, щеше само с очи да изпепели досадника, но внимателно култивираното му умение да връща топката в полето на клиента с не по-малко остроумни шеги, изведнъж се беше изпарило. Булит изглежда беше усетил тази негова слабост и изобщо не го жалеше, а продължаваше да го жили:
 - А тоя коктейл - "Двойна звезда" ли му беше името - е по-рядък и от междузвездния водород...
 - Като гледам как си се наствяткал, не ще да е много... - отчаяно му отговори Конугар, но вниманието и на двамата бе привлечено от някаква новина по ултравизора. Говорителят - бледа триизмерна фигура - беше сложил трагична маска на лицето си, но си личеше лекото му разочарование от липсата на жертви:
 - ... Наполеон е бил задържан за обстойна проверка в Москва, главната...
Булит рязко се изправи при тези думи, бутайки стола си назад. Той издрънча по керамичните плочки на пода - една от главните атракции  на кръчмата и повод за огромна гордост от страна на собственика. Но сега и на двамата не им беше нито до столове, нито до плочки. Лейтенантчето зяпаше неразбиращо, а погледът му се мяташе от лицето на Булит, към кръчмаря и към говорителя и пак се връщаше обратно.
 - Как?! С триста години закъснение? - изтърси той.
 - Не бе, идиот! Това е космически кораб и е бил задържан в сектора на руснаците... - тросна му се Булит, но му личеше, че мисли за съвсем други неща.
 - Изгоряха ми буболечките... - прошепна си тихичко, но младокът го чу.
 - Нали не разрешават да се превозват животни на... - започна той, но Булит, без да каже и дума, така го стрелна с поглед, че Дъст, въпреки цялата си неопетност, безпогрешно разпозна алармения сигнал.
   Кръчмарят изви болезнено врата си и впери поглед в изображението, висящо над централния шкаф с напитки - естествено в старомодни стъклени бутилки с хартиени етикети. Пръстите му все по-бавно търкаха чашата, докато спряха съвсем. Тя се изплъзна от ръцете му и с със звънлив екот се строши на пода. Само младокът забеляза това, но благоразумно замълча.
   Ултравизорът продължаваше да дудне, но вече никой не го слушаше. Вратът на кръчмаря беше заел нормалното си положение, а той гледаше невярващо в ръцете си, сякаш ги виждаше за първи път. Булит се беше окопитил дотолкова, че се опита отново да се шегува, този път с ултравизора, който започна да бучи и бръмчи веднага след новината, която имаше толкова опустошителен ефект върху двамата възрастни мъже. Сякаш веднъж донесъл лошата вест, пратеникът беше паднал от изтошение и агонизираше:
 - Шефе, хиберболичната ти антена пак се е разместила...
 - Антената изобщо не е малка - контрира го кръчмарят.
 - Аз не ти говоря за големината, а за... - започна Булит, но беше прекъснат от поредната реклама, на която звукът сякаш сам се усили:
 - Звездната лотария "Космически милиони" отново се завръща! Този път с още по-големи печалби и предметни награди, невиждани в цялата Вселана! Мина за хелий-3 на Луната, пет хиляди тона платина, десет тона родий!
   Конугар отново беше изключил. Щураше се безцелно междиу бара и миялната машина, без нужда вземаше нещо и го оставаше на друго място, и през цялото време си говореше с разфокусиран поглед:
 - А сега кой ще ми плаща ипотеката? Тая скапана дупка ли, дето никой не идва в нея? Сто неткредита са това! Сто!
   Настроението на двамата клиенти също се беше развалило. Булит удари с яд по бара. Тежкият му юмрук изкриви паянтовия плот, а чашите на него се разхвърчаха на всички страни. Младокът все още нищо не разбираше, но и той се зарази от всеобщото униние. Булит ядно се отправи към изхода, ритайки и чупейки наляво и надясно изпречилите се на пътя му маси и столове. Хвана античната дръжка и затръшна със все сила вратата след себе си. Тя цялата поскочи, а вътрешната дръжка изскочи от леглото си и падна на пода, заключвайки кръчмаря и лейтенантчето.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2504 Коментари: 0 Гласове: 1
  Вдъхновен от разговор във фейсбук групата "За всеки, който обича да чете", най-после добих смелост да споделя първото си изцяло завършено произведение. Ето го и него:
 
 
Новият президент
 
 - Отсега натататък, в работно време прекратявате всякакви разговори помежду си, които не са пряко свързани със служебните ви задължения - гърмеше в огромната зала зала гласът на новият президент на компанията "Холо-гра".
 - В служебните помещения ще се движете бързо и ще мислете само за рабоатата си. Всеки път, когато се разминавате, ще се ръкувате помежду си, за да не забравята никога къде се намирате и защо сте тук - продължаваше той, оглеждайки един по един служителите си, които бяха застинали като монументална жива картина.
Джони придърпа одеалото към брадичката си, гледайки оратора с живо недоумение. Вече беше късно да се крие. Той беше възприел буквално модната напоследък сред учените препоръка и всеки ден подремваше по 10-15 минути на работното си място. С цел повишаване на производителността, разбира се.
 - Шах!! - изкрещя в ухото му новият шеф, гледайки го свирепо.
 - Но аз не играя шах..., - глухо промълви Джони, в отчаян опит да се защити.
Колежката му до него беше толкова изненадана от вероломното нахлуване в личното й пространство, че не успя да махне навреме холограмите от морето, които блажено съзерцаваше само допреди минута.
В Джони се надигна някаква тъмна вълна. Той машинално посегна към най-горното чекмедже на бюрото си и след секунди острието на автоматичния му нож вече опираше в гърлото на вече бившия му началник.
 
 
КРАЙ


Това разказче има и по-конспиративен финал:
...
Той машинално посегна към най-горното чекмедже на бюрото си и след секунди острието на автоматичния му нож вече опираше в гърлото на вече бившия му началник. Внезапно шията на президента се разтегна и покри със блестящи люспи, а главата му се заостри и издължи. Джони се оцъкли и изпусна ножа. Рептилият се захили гадно и го сграбчи за гушата с черните си нокти...
Започваше ера, в която рептилиите вече не считаха за нужно да крият истинската си същност.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 382 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.08.2016 19:56
Повод да пиша това е новината, че един човек е загинал от пожар на Гребната база в Пловдив. Тази база е много странно място... Няма година в която да не става някой пожар и то най-често в огромното "празно" пространство между гребния канал и бул. "Пещерско шосе". От много години на някои хора им се иска то да се застрои, като се превърне в квартала "Смирненски 3", който щял да бъде квартал за "средната" класа.

Даже преди доста години багери "разораха" всичко и беше изградена канализациионна система, която (за щастие) и до момента стои неизползвана. Надявам се никога там да не се появи какъвто и да е квартал. За мен повечето (а най-вероятно почти всички) пожари там са умишлени.

Моята хипотеза (която са съжаление не мога да докажа), е, че пожарите там са дело на хора, които нямат интерес това пространство да се самозалеси (огъня унищожава почти всички дървета и храсти, но тревата се възстановява), за да се улесни бъдещото строителство. А тази част, която е близо до дъбово-акациевата горичка през май месец е като ботаническа градина - има много видове интересни треви, които растат на воля. Засега.

Положението в залесена зона е подобно. Лично аз изгасих сам един пожар и помогнах на пожарникарите да загасят друг там. Един от пожарникарите ми каза, че пожара е умишлен - намерили останки от овъглени найлони, които са били влачени по сухата трева. Втория - според мен - също беше умищлен:  изведнъж едни сухи треви пламнаха, без каквато и да е видима причина. Преполагам, че не видях този, който ги е запалил заради високата трева.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 331 Коментари: 0 Гласове: 0
Преди няколко дни гледах шестте епизода на документалния филм за Втората световна война "Последните герои (Last war heroes)" на National Geographic.
Филма е просто... покъртителен. И друг път съм гледал филми за войната, но в тази за първи път (поне за мен) войната е показана с напълно оголено лице, без лицемерие, от хората, които реално са я изнесли на гърба си - обикновените войници. Докато гледах, почти непрекъснато очите ми бяха пълни със сълзи... Неописуемо е. Ще цитирам само думите на един от ветераните (всъщност един от последните живи участници в тази война):

"German bodies, canadian bodies, british bodies... The smell... The stench... That's war... That's war..."
"Тела на германци, тела на канадци, тела на британци... Миризмата... Вонята... Това е войната... Това е войната..."

Има ли смисъл да се казва нещо повече??
Все пак за мен извода е един: в една война, в никоя война няма нищо героично, герои са само тези, които оцелеят; няма победители и победени, всички са жертви; войните са кланета, както и да ги наричат - патриотични, овободителни и т.н.; войните унищожават всичко ценно - и материално и духовно; войните би трябвало да са отживелица за един вид, наричащ себе си "Човек разумен (Homo sapiens)".
Категория: Лични дневници
Прочетен: 232 Коментари: 0 Гласове: 0
Не ги разбирам филмовите критици... Повода да пиша това е филма на Еди Мърфи "Хиляди думи (A thousand words)" от 2012 г. Често търся интересна информация в англоезичната Wikipedia за филми, които са ме впечатлили. Направих го и за този филм, но с голяма изненада установих, че според "критиците" бил пълен провал... What the shit!, както биха казали братята американци... Този нежен и прочувствен филм провал??! Вие малоумни ли сте или да??! В сайта Rotten Tomatoes резултата му е 0%! Всъщност как може един филм да има "резултат"?! Това да не е бейзболен мач??!!

Нещо не ми се пише за самия филм... Има обичайните холивудски тъпотии, но те не ме дразнят толкова много, колкото в повечето американски филми. Обаче като цяло посланието му e доста силно. Сигурно "критиците" не са могли да преглътнат, че в центъра на действието стои едно дърво и главния герой има доста силна връзка с него, даже съдбата и живота му зависят от състоянието на дървото. А директно казват, че шегите в него били "остарели", тъй като филма е заснет през 2008-ма, а е излязъл по кината през 2012 г. Това е толкова малоумно, че няма смисъл да го коментирам. Освен това много ги е подразнил факта, че през по-голямата част от филм Еди прави само гримаси, без да говори. Според тях гласа му е неговото най-голямо комедийно богатство. Не знам дали наистина не го разбират или по-вероятно се правят на "интересни" на всяка цена, но за мен Мърфи е велик комедиен актьор и неговото най-голямото богатство е не само гласа му, а съчетанието от гласа и мимиките му. Какво би представлявал един комик без лицето си? Почти всички велики комици използват изразите на лицето си като мощно комедийно средство (засега се само за едно изключение - безизразното лице на Чарли Чаплин).

Филма силно ми напомня много на друг филм на Мърфи - "Божи човек", които е сниман 10 г. преди "Хиляди думи". И напълно предивидимо за мен "резултата" му е 12%.  И в двата филма зад прикритието на хумора се крият много силни и смислени послания, които обаче силно се разминават с общоприетите приоритети в съвременното общество от европейски тип, което доминира в съвременния свят (американското е негова еманация, доведена до абсурдни крайности).

Всъщност най-големия "грях" на филма е факта, че е донесъл малко приходи - около 20 млн. долара в целия свят при бюджет от 40 млн. За мен този бюджет е твърде голям за подобен филм, но това вече се превърна във бетонно непоклатима тенденция във Холивуд и според мен е друга тема.
Грях е защото който не може прави големи пари в САЩ просто е неудачник. Това важи не само за отделните хора, но и за фирмите, филмите, книгите и всички останали неща, защото за тях художествените достойнства на един филм или книга на са от първостепенна важност, а както знаем, за американеца съществува само първото място и никое друго. Който не е "първенец", по-добре да не се е раждал изобщо.
За съжаление у нас има същата антихуманна тенденция и то с чудовищно бързи темпове... Но това пак е друга тема.

За да бъда по-градивен, има предложение - от днес нататък критиците (не само филмовите) да бъдат наричани "хейтъри". Ето дефиницията на английската дума "hater" от сайта Urban dictionary:
"A person that simply cannot be happy for another person's success. So rather than be happy they make a point of exposing a flaw in that person."
На български смисъла е следния: "Човек, който не може да се зарадва на успеха на друг човек. Затова той с удоволствие набляга на недостатъците на тази личност".

Всъщнот и това определение е доста манипулативно (какво значи "успех"? Отговора е лесен: "успех=пари"), но до голяма степен се доближава до смисъла, който имам предвид.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 292 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 10.08.2013 12:58
За няма недоразумения - тази статия изразява моето лично мнение и не ангажира по никакъв начин ИК "Зелените алтернативи против АЕЦ", въпреки, че неформално погледнато, всички позиции, изразени в него са в съгласие със официалните становища на комитета.

И така, по същество...
Референдума, който предстои на 27-ми януари е първия в българската история след 1971 г., който обаче не може да бъде наречен демократичен.
Значението на сегашния рефеендум не се ограничава само до отговора на въпроса: "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?", а реално това е и тест дали в България има гражданско общество или не.

Така се получи, че съм лично и пряко ангажиран (неслучайно, разбира се) в кампанията на един от нерегистрираните комитети, защитаващ позицията "не".
Атомното лоби в България се постара да постигне целите си, като работи на много фронтове, най-важния от които в момента е да опорочи това допитване до народа по всички възможни начини. Ето как:
1. Чрез формулиране на абсурден въпрос.
Той е много двусмислен и като знаем колко са вещи "атомните" юристи, както и да бъде отговорено на въпроса, те ще се опитат да подменят народната воля. По-конретно: фразата "изграждане на нова ядрена електроцентрала" е двусмислена, защото би могло да се построи седми блок на АЕЦ "Козлодуй" и той да бъде наречен 'нова ядрена централа'. Проблеми никакви!
2. Чрез поставяне на недемократични ограничения на комитетите, целящи да ограничат въздействието на позицията "не".
Самата идея за "регистриране на застъпници на алтернативната позиция" е безумна, защото какво би представлявал един референдум без защитници на позицията "не"?
ЦИК си изсмука от пръстите изискването всеки комитет да събере 7000 валидни подписа на български граждани с избирателни права, само за да се регистрира един такъв комитет, приравнявайки това със изискванията за регистрация на кандидати за президент и вицепрезидент. Каква е връзката, питам аз?? Естествено няма такава, но целта е ясна - да се запуши устата на инакомислещите. При това според закона подписващите се трябва да запишат свои лични данни: трите имена, ЕГН и адрес, което отблъсна много хора, които не желаят втора АЕЦ и в крайна сметка доведе до формалния отказ на ЦИК да регистрира нашия комитет. И на всичкото отгоре - тези подписи трябваше да се съберат за абсурдно краткия срок от три седмици.
3. Поведението на министър-председателя Бойко Борисов, което е тип "фурнаджийска лопата".
Вече като че ли обръгнах на противоречивите му изявления по всякакви въпроси, включително и бъдещето на ядрената енергетика у нас. Няма да се спирам на подробности, защото цяла отделна статия не би ми стигнала да опиша превратностите и острите завои на бойковата мисъл само по този въпрос. Само ще припомня, че последно (на 6 януари) той заяви следното: "За референдума моето указание към партията ще бъде "Не"". Но в същото предаване каза, че извън референдума ГЕРБ е за изграждането на седми блок в Козлодуй и удължаване живота на пети и шести. Така, че от него очаквам всичко.
4. Пълното информационно затъмнение относно плановете за нова АЕЦ.
Това е сага, по-удивителна дори от изявленията на г-н Борисов, но и много по-цинична от тях. Нужно ли е да се спирам подробно на нея? Мисля, че в случая няма какво да се доказва, защото се случва пред очите ни, но истината продължава да бъде внимателно укривана.
5. Цената на евентуалното изграждане на АЕЦ Белене.
Тази точка е свързана с предишната. В момента се говори за цена от 6,3 до 10,3 милиарда евро. Реалния строеж със сигурност би излязъл повече. Тук се намесва и факта, че липсва серизен инвеститор, което означава, че отново българската държава (тоест всички ние и доста поколения след нас) ще се нагърби с изграждането и всички последващи проблеми - извеждането от експлоатация на блокове с изтекъл ресурс и съхраняването на ядрените отпадъци за вечни времена.
6. Рисковете свързани с използването на АЕЦ.
Все още помним катастрофата в Чернобил, чийто реактор все още - след повече от 26 години не е обезопасен. Катастрофата във Фукушима от 11 март 2011 г.пък е най-пресния пример за хората с "амнезия" за рисковете от използването на АЕЦ. Двата инцидента са оценени от INES с най-високата 7-ма степен на опастност. Някои експерти смятат, че ще са нужни 40 г. за справяне с аварията във Фукушима.
Извода е, че ядрената енергетика представлява най-рисковата технология, която човека е създавал в цялата си история. Никоя държава или технология не може да предостави стопроцентова гаранция, че няма да се случат природни катаклизми, технически проблеми, човешки грешки или терористични атаки. Авариите в Чернобил  и Фукушима ясно го доказват. Последиците не могат да се опишат само с цифри, но например финансовите разходи за справяне от аварията във Фукушима надхвърлят 100 милиарда евро за 2011 г. Няма застрахователна компания в света, която да поеме сама застрахователния риск от потенциална авария, а навсякъде той се поема и от държавата. Риска е фактор, заради който си залужава да се замислим имаме ли нужда от нова АЕЦ и изобщо от нови или "реанимирани" блокове.
7. България произвежда повече ток, отколкото консумира. Източник: http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=30&a1=162&a2=166#cont
За сравнение, инсталираните енергийни мощности у нас към 2010 г. са 10 GW.
8. ВЕИ технологиите поевтиняват много с развитието си, докато ядрените технологии - точно обратното - стават все по-скъпи.
9. Загубите в eлектропреносната мрежа са около 30%. Затова е по-разумно да строим мощности там където се консумира ел. енергията, а не енергийни мастодонти. При това мощности, базирани на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).
10. Отработеното ядрено гориво се връща от Русия в АЕЦ "Козлодуй": http://politkovskaya-bg.blogspot.com/2012/12/blog-post_20.html
11. Площадката в Белене е сеизмично активна зона. През 1977 г., по време на земетресението във Вранча загиват над 100 човека във Свищов.

Аз съм против изграждането на нови (и удължаване живота на стари) ядрени мощности където и да е в България, включително на площадката на съществуващата АЕЦ "Козлодуй".
Но съм и "за":
- ефективно използване на съществуващите ВЕЦ. На 10 януари сутринта на информационния ни щанд в Пловдив се спря инж. Аргиров - човек, който над 30 години е строял най-големите язовири в България. Той ни обясни, че в момента най-големите ВЕЦ-ове у нас не произвеждат ток, за да може да работят блоковете в АЕЦ! Според него всички тези язовири в момента са пълни и става въпрос за около 2 милиарда кубически метра вода, която има потенциал да произведе 2000 гигавата електроенергия (по 1 KW на куб. м.). Забележете, това е потенциал, който само седи и чака да бъде използван, при това без да се излее и 1 кубичен метър бетон!
- изграждане на фотоволтаични мощности на съществуващи покриви на сгради, а също така и на други подходящи, което може да направи енергийно независими много български домакинства и производства и в крайна сметка и държавата ни като цяло.
- повишаване на енергийната ефективност (ЕЕ) на сградите, транспорта и всички промишлени процеси, което е задължение на България според европейската директива 2012/27/ЕС. Цитарам сайта на Европейската комисия: "On 19 May 2010, the EU adopted the Energy Performance of Buildings Directive 2010/31/EU (EPBD) which is the main legislative instrument to reduce the energy consumption of buildings. Under this Directive, Member States must establish and apply minimum energy performance requirements for new and existing buildings, ensure the certification of building energy performance and require the regular inspection of boilers and air conditioning systems in buildings. Moreover, the Directive requires Member States to ensure that by 2021 all new buildings are so-called 'nearly zero-energy buildings'."
- промяна на разточителното мислене в отговорно такова по отношение консумацията на енергия на битово, индустриално и държавно ниво.


В заключение мисля, че сме свидетели на прилагането на подхода "Искай повече, за да получиш колкото ти трябва". Тоест, искай АЕЦ Белене (която така или иначе няма да бъде построена, но ще бъдат похарчени огромни финансови и човешки ресурси), за да получиш VII-ми блок и удължаване живота на пети и шести в АЕЦ "Козлодуй".
Категория: Лични дневници
Прочетен: 315 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 14.01.2013 22:40
Ще го напиша друг път :)
Категория: Лични дневници
Прочетен: 278 Коментари: 0 Гласове: 0
На 22 декември, събота, ще се състои първата акция за събиране на подписи в защита на Рила в Сливен. Всички, на които Рила им е мила, са добре дошли в 14 часа, на площада пред НТС. Всичко зависи от нас!
Категория: Лични дневници
Прочетен: 342 Коментари: 0 Гласове: 0
Всеки се е сблъсквал със необходимостта да формулира мислите си, както има един малко поетичен израз "да ги облече в думи". Все по-често се налага да го правим - всекидневно пишем десетки документи, писма, мнения... Все по-често се налага да изказваме (и обосноваме!) позицията си по някакъв въпрос, особено ако тя се различава от тази на тълпата. Разбира се формулирането си има и добра страна, иначе трябва да заклеймим шедьоврите на устното и писменото слово. Но както се опорочава всичко хубаво, когато стане достъпно за "широките народни маси", така се случва и със словото, особено в интернет. Прикрити зад анонимността си, хора непрочели и десет книги (ако пък са прочели, дали са ги разбрали?!) пишат и бришат, кълнат, съдят и коментират с тон на професионалисти (колко безразличие лъха от тази дума!)... А аз сега, уморен от целодневни формулировки и притискан от малките часове на денонощието, ще трябва да прекъсна преждевременно. Ще завърша със перифраза на мисълта на млад български драматург: "Интелигентния човек опростява живота си".
Категория: Лични дневници
Прочетен: 378 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 28.11.2007 02:05
В България в момента бурно се извършва поредния преход - този път към развит (див) капитализъм. И езика ни, и всичко друго българско и родно страда ужасно. Много ме боли, че типичните, истинските български неща си отиват изключително бързо. Най-вече ме боли, че много хора съзнателно и като че ли със удоволствие загърбват думи, предмети, обичаи които ни определят като народ и прегръщат с упование най-вече американския начин на живот. Начин на живот построен върху костите на коренното население - индианците (ирония на съдбата ли е, че те нямат нищо общо с Индия?) и поддържан от 1/3 от световните ресурси.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 282 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 28.11.2007 01:19
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: platanus
Категория: Лични дневници
Прочетен: 16685
Постинги: 15
Коментари: 6
Гласове: 34
Архив
Календар
«  Март, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031