Повод да пиша това е новината, че един човек е загинал от пожар на Гребната база в Пловдив. Тази база е много странно място... Няма година в която да не става някой пожар и то най-често в огромното "празно" пространство между гребния канал и бул. "Пещерско шосе". От много години на някои хора им се иска то да се застрои, като се превърне в квартала "Смирненски 3", който щял да бъде квартал за "средната" класа.

Даже преди доста години багери "разораха" всичко и беше изградена канализациионна система, която (за щастие) и до момента стои неизползвана. Надявам се никога там да не се появи какъвто и да е квартал. За мен повечето (а най-вероятно почти всички) пожари там са умишлени.

Моята хипотеза (която са съжаление не мога да докажа), е, че пожарите там са дело на хора, които нямат интерес това пространство да се самозалеси (огъня унищожава почти всички дървета и храсти, но тревата се възстановява), за да се улесни бъдещото строителство. А тази част, която е близо до дъбово-акациевата горичка през май месец е като ботаническа градина - има много видове интересни треви, които растат на воля. Засега.

Положението в залесена зона е подобно. Лично аз изгасих сам един пожар и помогнах на пожарникарите да загасят друг там. Един от пожарникарите ми каза, че пожара е умишлен - намерили останки от овъглени найлони, които са били влачени по сухата трева. Втория - според мен - също беше умищлен:  изведнъж едни сухи треви пламнаха, без каквато и да е видима причина. Преполагам, че не видях този, който ги е запалил заради високата трева.

Преди няколко дни гледах шестте епизода на документалния филм за Втората световна война "Последните герои (Last war heroes)" на National Geographic.
Филма е просто... покъртителен. И друг път съм гледал филми за войната, но в тази за първи път (поне за мен) войната е показана с напълно оголено лице, без лицемерие, от хората, които реално са я изнесли на гърба си - обикновените войници. Докато гледах, почти непрекъснато очите ми бяха пълни със сълзи... Неописуемо е. Ще цитирам само думите на един от ветераните (всъщност един от последните живи участници в тази война):

"German bodies, canadian bodies, british bodies... The smell... The stench... That"s war... That"s war..."
"Тела на германци, тела на канадци, тела на британци... Миризмата... Вонята... Това е войната... Това е войната..."

Има ли смисъл да се казва нещо повече??
Все пак за мен извода е един: в една война, в никоя война няма нищо героично, герои са само тези, които оцелеят; няма победители и победени, всички са жертви; войните са кланета, както и да ги наричат - патриотични, овободителни и т.н.; войните унищожават всичко ценно - и материално и духовно; войните би трябвало да са отживелица за един вид, наричащ себе си "Човек разумен (Homo sapiens)".

Не ги разбирам филмовите критици... Повода да пиша това е филма на Еди Мърфи "Хиляди думи (A thousand words)" от 2012 г. Често търся интересна информация в англоезичната Wikipedia за филми, които са ме впечатлили. Направих го и за този филм, но с голяма изненада установих, че според "критиците" бил пълен провал... What the shit!, както биха казали братята американци... Този нежен и прочувствен филм провал??! Вие малоумни ли сте или да??! В сайта Rotten Tomatoes резултата му е 0%! Всъщност как може един филм да има "резултат"?! Това да не е бейзболен мач??!!

Нещо не ми се пише за самия филм... Има обичайните холивудски тъпотии, но те не ме дразнят толкова много, колкото в повечето американски филми. Обаче като цяло посланието му e доста силно. Сигурно "критиците" не са могли да преглътнат, че в центъра на действието стои едно дърво и главния герой има доста силна връзка с него, даже съдбата и живота му зависят от състоянието на дървото. А директно казват, че шегите в него били "остарели", тъй като филма е заснет през 2008-ма, а е излязъл по кината през 2012 г. Това е толкова малоумно, че няма смисъл да го коментирам. Освен това много ги е подразнил факта, че през по-голямата част от филм Еди прави само гримаси, без да говори. Според тях гласа му е неговото най-голямо комедийно богатство. Не знам дали наистина не го разбират или по-вероятно се правят на "интересни" на всяка цена, но за мен Мърфи е велик комедиен актьор и неговото най-голямото богатство е не само гласа му, а съчетанието от гласа и мимиките му. Какво би представлявал един комик без лицето си? Почти всички велики комици използват изразите на лицето си като мощно комедийно средство (засега се само за едно изключение - безизразното лице на Чарли Чаплин).

Филма силно ми напомня много на друг филм на Мърфи - "Божи човек", които е сниман 10 г. преди "Хиляди думи". И напълно предивидимо за мен "резултата" му е 12%.  И в двата филма зад прикритието на хумора се крият много силни и смислени послания, които обаче силно се разминават с общоприетите приоритети в съвременното общество от европейски тип, което доминира в съвременния свят (американското е негова еманация, доведена до абсурдни крайности).

Всъщност най-големия "грях" на филма е факта, че е донесъл малко приходи - около 20 млн. долара в целия свят при бюджет от 40 млн. За мен този бюджет е твърде голям за подобен филм, но това вече се превърна във бетонно непоклатима тенденция във Холивуд и според мен е друга тема.
Грях е защото който не може прави големи пари в САЩ просто е неудачник. Това важи не само за отделните хора, но и за фирмите, филмите, книгите и всички останали неща, защото за тях художествените достойнства на един филм или книга на са от първостепенна важност, а както знаем, за американеца съществува само първото място и никое друго. Който не е "първенец", по-добре да не се е раждал изобщо.
За съжаление у нас има същата антихуманна тенденция и то с чудовищно бързи темпове... Но това пак е друга тема.

За да бъда по-градивен, има предложение - от днес нататък критиците (не само филмовите) да бъдат наричани "хейтъри". Ето дефиницията на английската дума "hater" от сайта Urban dictionary:
"A person that simply cannot be happy for another person"s success. So rather than be happy they make a point of exposing a flaw in that person."
На български смисъла е следния: "Човек, който не може да се зарадва на успеха на друг човек. Затова той с удоволствие набляга на недостатъците на тази личност".

Всъщнот и това определение е доста манипулативно (какво значи "успех"? Отговора е лесен: "успех=пари"), но до голяма степен се доближава до смисъла, който имам предвид.